Защо милениалите искат да работят за себе си

Милениалите са младите хора, които в момента съставляват по-голямата част от населението в трудоспособна възраст. В по-голямата си част те искат да изградят собствен бизнес. Защо се случва това?

Томас Чаморо-Премузич, е професор по психология, който смята, че повечето милениали искат да работят за себе си и без дребен шеф, който да контролира всяко тяхно движение.

“Вече 15 години преподавам на студенти и гледам как професионалните им планове се променят драстично. До 2000 г. те се стремяха да работят в големи компании като Deloitte, JPMorgan и GE. След това се заинтересуваха от такива гиганти като Apple, Google и Facebook. През последните няколко години се появи нова мода, която може да засенчи всичко – да работиш за себе си, да изградиш собствен бизнес.“

Подобна самостоятелна заетост е много разпространена сред младите хора: много от тях напускат университети и колежи, отказват да работят за компании и започват да изграждат собствен бизнес. Според Световната банка, 30% от глобалното население работи за себе си. Дори в напредналите икономики, където има много възможности за работа, нараства боря на хората, които започват собствен бизнес. И въпреки че се очаква, че до 2025 г. милениалите ще съставляват 75% от населението в трудоспособна възраст, те никога няма да бъдат служители в буквалния смисъл на думата. Според статистиката, това поколение рядко остава на една работа повече от три години. Така че е много вероятно те да работят изключително за себе си в бъдеще.

От къде се появява тази тенденция?

Като поколенческа характеристика милениалите ценят свободата и баланса между личния и професионалния живот повече от всяко друго поколение. Но това не е свързано с повече борба за баланс от другите поколения – по-скоро са по-егостични и независими и не искат да спазват установените правила.

Джийн Туендж, професор по психолгогия в унирситета в Сан Диего, изследва над милион милениали и установява, че при тях преобладават чувствата за собствена значимост, самочувствие и нарцисизъм. Това има крайната дума, когато избират дали да работят за себе си.

Според статистиките обаче, младите хора, които тепърва стартират собствен бизнес, работят повече за по-малко. Силно изразена е склонността да подценяват трудностите, които съпътстват предприемачеството. От една страна, не смятат, че е кой знаае колко трудно да са Стийв Джобс или Марк Зукъбърг (все пак изглежда, че всичко, което трябва да правят е просто да мразят университета и да не се чувстват „на място“, за да си гарантират бизнес успех). От друга, не отчитат необикновените таланти и упорит труд, които стоят зад подобни примери. В крайна сметка, такива човеци са изключение от правилото, което милениалите не отчитат, защото идеята пасва на собственото им усещане, че са „чудо на природата“. По този начин прекалената самоувереност и склонността да се надценяваш са по-силно изразени при милениалите, отколкото при всички други поколения – те често смятат дори посредствените си идеи за пробивни и иновативни.

Какво могат да научат работодателите от това?

На първо място да уверят кандидатите си, че ще работят за успешна и иновативна компания, в която ще печелят добри пари. Доверието има значение, но след като много огромни днес корпорации са се издигнали на раменете на милениали, последните се чувстват измамени. Дали някога ще се върне доверието във Faceboook, Google, Amazon и дали ще съумеят да опровергаят лошата си репутация, зависи от това по какъв начин комуникират с милениалите.

В крайна сметка милениалите не толкова искат да работят за себе си, колкото не искат да работят за другите. Те вярват, че началникът ще ограничи креативността им, че компаниите са алчни и ограбващи, те имат нужда да се чувстват така, сякаш са постигнали всичко сами.

Собственият бизнес за тях е стратегия за оцеляване, тъй като се стремят да избягват скучната работа и искат да реализират грандиозните си планове. По-възрастните в това поколение вече са уморени от традицонните форми, затова минават на свободна практика. Но най-важната причина за това е негативният опит и трудностите, които са имали, работейки „за някого“. Тези хора се наричат „предприемачи по необходимост“, но само защото тяхната необходимост е наистина обективна.

И кой може да ги обвини?