Now Reading
Защо толкова много некомпетентни мъже стават лидери?

Защо толкова много некомпетентни мъже стават лидери?

„Ако искаме да подобрим нивото на компетентност на хората на ръководни позиции, трябва да подобрим нашата собствена компетентност за преценка и подбор, особено когато става дума за мъже“, казва организационният психолог Томаш Чаморо-Премузич, шеф на научно звено за талант в Manpower Group, професор по бизнес психология в University College London и в Columbia University в Ню Йорк, и сътрудник в лабораторията за предприемачески финанси в Харвард.


Работили ли сте някога с хора, които не са толкова добри, колкото си мислят?

Това откритие няма да бъде изненада за повечето от нас, но статистически тези хора са по-често мъже, отколкото жени. Точно така – мъжете обикновено са по-заблудени по отношение на талантите си, отколкото жените. И също така е по-вероятно да успеят в кариерата си. Това е така, защото един от най-добрите начини да заблудите другите хора да мислят, че сте по-добри, отколкото всъщност сте, е да заблудите първо себе си.

Аз съм организационен психолог и използвам науката и технологиите, за да прогнозирам и разбирам човешкото поведение по време на работа. Една от областите, която ме очарова, е връзката между пола, т.е. личността и лидерството и по-конкретно как полът и личността оформят нашия избор на лидери и как тези лидери влияят върху организациите. Разговорите за пола обикновено се фокусират върху недостатъчното представителство на жените в лидерството, което за съжаление е повече или по-малко универсално.

Но по-голям проблем е фактът, че повечето лидери са некомпетентни.

В действителност, независимо дали в бизнеса или политиката, некомпетентните лидери имат отрицателно въздействие върху своите последователи и подчинени, причинявайки ниски нива на ангажираност, доверие и производителност и високи нива на прегаряне и стрес.

Просто потърсете в google „моят шеф е“, за да видите какво повечето хора мислят за своите мениджъри (и може би просто ще се почувствате малко по-добре за вашия). Ще видите думи като „луд“, „злоупотребяващ“, „непоносим“, „токсичен“ и други, които са твърде груби, за да ги повтарям.

Тоест, основният въпрос, който трябва да си зададем, не е защо няма повече жени лидери, а защо толкова много некомпетентни мъже стават лидери?

Моите изследвания допускат, че има три основни причини за това. Първата е неспособността ни да правим разлика между доверие и компетентност. В различните култури и страни сме склонни да приемаме, че уверените хора имат по-голям потенциал за лидерство, но във всяка област на таланта, включително лидерството, има много малко припокриване между увереността (колко добри мислят, че са хората в нещо) и компетентността (колко добри всъщност са).

Втората причина е любовта ни към харизматичните личности, особено след експлозията на средствата за масова информация през 60-те години. Но това е турбо заредено от дигиталната ера. Изглежда, че искаме лидери, които са очарователни и забавни, но както повечето от нас знаят, има голяма разлика между ефективен лидер и сте стендъп комедиант.

Всъщност, най-добрите лидери са смирени, а не харизматични – до степен да са скучни.

Ето защо те рядко са герои в блокбастър филми. Например, представете си филм за Ангела Меркел – тя се събужда, закусва със съпруга си, ходи на срещи добре подготвена, оставя други хора да говорят, без да ги прекъсва, взема рационални решения и няма скандали за нея. От друга страна има излишък от адаптации за харизматични лидери със завладяваща тъмна страна, които в крайна сметка съсипват държави и организации.

Третата и последна причина за възхода на некомпетентните мъже е нашата неспособност да се противопоставим на примамката на нарцистичните личности – хора с грандиозни визии, които се вписват в собствения ни нарцисизъм. Винаги сме се възхищавали на известни хора, но възхищението ни от хора, които се възхищават на себе си или са известни с това, че просто са известни, нараства от десетилетия. С тази скорост бъдещите поколения ще погледнат към Ким и Кание и ще кажат: „Дали не бяха твърде скромни?“

Голяма част от популярните съвети, които се фокусират върху подпомагането на хората да станат лидери, подхранват и насърчават нарцистичния начин на мислене: „Обичайте себе си, независимо от всичко“, „Не се притеснявайте какво мислят за вас хората“ или „Ако смятате, че сте страхотни, значи сте.“ За жалост, това създава лидери, които не са наясно със своите ограничения и неоправдано са доволни от себе си.

Те гледат на лидерството като на право и им липсва съпричастност и самоконтрол, така че в крайна сметка действат безмилостно и се отдават на безразсъдни рискове.

За разлика от тях, най-добрите лидери поддържат нарцисизма си под контрол. Те се грижат много за други хора, включително за това, което мислят за тях, и прекарват много време в притеснения за репутацията си, поради което има много малко скандали околко тях.

И така, как да спрем некадърните мъже да станат лидери?

See Also

Първото решение е да следвате знаците и да търсите качествата, които всъщност правят хората по-добри лидери. Има патологично несъответствие между чертите, които ни съблазняват в един лидер, и тези, които са необходими, за да бъде човек ефективен лидер. Ако искаме да подобрим представянето на нашите лидери, трябва да се съсредоточим върху правилните черти.

Вместо да си падаме по хора, които са уверени, нарцистични и харизматични, трябва да насърчаваме хората заради тяхната компетентност, смирение и почтеност. Между другото, това би довело и до по-висок дял от жените лидери от мъжете – мащабни научни изследвания показват, че жените са оценени по-високо от мъжете по индикатори за компетентност, скромност и почтеност. Но въпросът е, че бихме подобрили значително качеството на нашите лидери.

Второто решение е да не се доверяваме на инстинктите си. Повечето от нас обичат интуицията си, но повечето хора просто не са толкова интуитивни, колкото си мислят. В този смисъл интуицията е малко като чувство за хумор. Деветдесет процента от хората смятат, че имат фантастично чувство за хумор. Но колко хора всъщност са смешни? Много по-нисък процент.

На практика можем да се съсредоточим по-малко върху впечатленията, които хората правят по време на интервюта за работа, които са само покана да проектираме собствените си предубеждения и предразсъдъци.

Дори когато имаме добри намерения, не е лесно предразсъдъците да се преодолеят. Подсъзнателните пристрастия рядко ще ви помогнат да пренебрегнете, че човекът пред вас е бял, жена или привлекателен. Всъщност, колкото повече се опитвате да потиснете определени мисли, толкова по-изявени и реални стават те.

Ако искаме да подобрим качеството на нашите лидери и да помогнем на повече жени да стигнат до ръководни позиции, последното нещо, което трябва да направим, е да намаляваме стандартите си, когато избираме жени. Това означава, че не трябва да искаме от жените да се държат като некадърни мъже – например, като ги помолим да се отпуснат, ако нямат аргументи да подкрепят талантите си, или да отделят повече време за самореклама или да наблягат на личните си интереси. Това също означава да не изключваме мъжете, защото им липсват традиционните мъжки характеристики, които съответстват на нашите недостатъчни архетипи на лидерство.

До каквато степен можем да направим тези неща, ще имаме накрая по-добри лидери. Напредъкът обаче започва с всеки от нас. Ако искаме да подобрим нивото на компетентност на нашите лидери, първо трябва да подобрим нашата собствена компетентност за преценка и избор на лидери, особено когато те са мъже.

Материалът е адаптиран от TEDxUniversityofNevada Talk. Гледайте цялата лекция тук:

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
0
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top