Защо ни беше нужна пандемия, за да осъзнаем това?

С много години виждането за баланса между работа и личен живот е за двоична връзка, в която работата е с негативно звучене (скучна, трудна, досадна задължителна, обвързваща), а животът е с позитивно (лична свобода, ваканция, приятни занимания свободно време). Дали обаче е толкова просто в ерата, в която вече навлязохме – ерата на отдалечената работа? Има ли смисъл изобщо такова елементарно разделение?

Живеем в свят, основан на производителността, което твърде лесно се превежда като „обем свършени задачи през деня“. Допреди малко подходът към работата беше дежурния корпоративен модел – офис, бюро, 9-5. А животът е вечер след работа с приятели или вкъщи със семейството, а ако имаме късмет и уикенда.

Производителността се очертава като основна характеристика на професионалиста с навлизането на Интернет и културата на свързаността. А това в крайна сметка прераства в мания за оптимизиране на всички аспекти от живота, така че да „натъпчем“ още и още изпълнени задчи. Огромно количество „професионален шум“ заглуши реалната производителност. Появиха се спомагателни техники за производителност – „Inbox zero“, техниката pomodoro, безброй софтуерни продукти, които твърдят, че помагат да работим по-бързо, производително, а времето за „живот“ полека лека се сви до непоносим минимум. Това доведе до феномена на изгаряне, а той от своя страна до армии ограничени във времето служители, самостоятелни предприемачи, собственици на малки бизнеси. В момента 59% от милениалите в САЩ са решени да разкарат старите модели и страничния шум, след като пандемията приключи.

Но дали стойността на живота ни се свежда до това колко сме производителни? Не, стойността на живота ни би трябвало да се свежда до това колко добре сме в състояние да приоретизираме аспектите на живота си, на които се радваме най-много, независимо дали става дума за професионални или лични такива.

Пандемията промени начина ни на работа и разми още повече границите на това, което вече си беше мъгливо разделение, като същевременно повдигна нови въпроси и проблеми (например предизвикателствата пред психичното ни здраве). И въпреки това, 86% от работещите дистанционно в САЩ например, са доволни, а 47% са даже „много доволни“, дори ако това означава да работят от спалните или гаредробите си.

За първи път хората имат контрол върху ежедневния живот, включително възможността да приоретизират именно аспектите, които им харесват и да присъстват в моментите от живота си, които имат най-голямо значение. Не можем да заменяме личната си удовлетвореност за професионален шум.

Отдалечената работа доказва, че ефективността на служителите не се основава на броя часове, които физически прекарват в офиса, в броя на отговорените имейли, проведените разговори, а от качеството на работата, която произвеждат и качеството на живота, който живеят.

Въпреки тревожните ефекти на COVID-19, бързият преход в света към отдалечена работа може да има някои трайни положителни въздействия.

Той ни позволи да разрушим стъклените стени, които преди това разделяха работата от личния ни живот. Това донася повече живот в професионалния. Дори постоянните обаждания за видеоконференции ни правят по-съпричастни към личните изисквания, с които ние и нашите колеги се справяме ежедневно, които често се пренебрегват, защото просто са извън полезрението и умовете. Но по-важното е, че продължава да формира разговори за производителността и как може да изглежда здравословният баланс между професионален и личен живот.

по материал от https://www.fastcompany.com