Кога работата се превръща в непоносимо бреме?

Защо много хора прекарват 1/3 от живота си, за да вършат работа, която не им допада и в която не виждат смисъл? Можете да споделите и вашия отговор на този въпрос в коментар, а тук сме обобщили някои причини, които са посочили читатели в дискусии на Quora:

Когато работата се превръща в навик.
На 22-годишна възраст може и да си получил добро образование, но още нямаш представа кой си. 10 години работа по специалността, и се чувстваш като в капан с усещане, че животът ти се излива през пръстите.

Когато трябва да работиш, за да оцелееш.
Най-често мразиш не работата си, а факта, че си принуден да я вършиш, за да оцелееш. Принудителната необходимост демотивира.

Когато вършиш работа, в която няма разнообразие.
Когато в работата няма разнообразие и цвят, се чувстваш като робот, който прави едно и също всеки ден, цял живот.

Когато не цениш това, което имаш.
Когато не си спосбен да оцениш работата и стойността й. Когато я загубиш и останеш без пари, бързо осъзнаваш колко важна е била тя.

Когато не чувстваш, че работата ти има значение и стойност за някого.
Тогава просто отбелязваш часовете, които са преминали.

Когато си изтощен не само от работата, но и от пътя до нея.
Трудно е да задържиш работния си тонус, ако трябва с години, всеки ден, да пътуваш по час и половина до работа.

Когато не виждаш смисъл в работата си.
Губиш интерес, ако живееш с идеята, че когато се събудиш утре, отново ще бъдеш увлечен от работа, в която не виждаш смисъл.

Когато си се отказал от мечтите си.
Когато си предпочел доброто заплащане и сигурността пред мечтите си.

Когато си нерешителен.
Когато не си платен достатъчно, но те е страх да поемеш риск и да промениш ситуацията.