Залудо работи, залудо не стой

Когато сме заети с умствен труд, често не можем да оценим продуктивността си. Винаги има нещо, на което трябва спешно да обърнем внимание – съобщение, идея, запитване, обаждане, среща и др. След такова темпо не е чудно, че сме като пренавити и губим представа кога трябва да спрем. Усещаме, че сме постоянно изоставащи, че гоним задачите с устрема на хамстер във въртележка и не стигаме доникъде. Това води до стрес, претоварване и евентуално дори до прегаряне.

За да се справим с този порочен кръг, първото нещо, което трябва да научим, е да различаваме безполезната от полезната заетост.

Основният проблем е, че се концентираме върху количеството (брой имейли, срещи, време и т.н), а не върху продуктивността си. Установено е, че човек превключва приложения на всеки 20 секунди и рядко прекарва в една задача повече от 20 минути. Това се отразява катастрофално на концентрацията, възбужда постоянната заетост и усещането за важност, но от друга страна намалява производителността и способността да довеждаме нещата до края. Повечето от нас правят това по инерция, но и защото да сме заети постоянно (независмо с какво) е много престижно и означава, че сме нужни и ценни.

Ето защо е важно да разберем, че да сме продуктивни/успешни не означава да работим постоянно, а да работим правилно.

Което пък означава да отличим безполезната от полезната заетост.