Горещите тенденции в обученията в България според експертите

Социалната дистанция се превърна в норма в повечето части по света, като повлия върху начина, по който живеем. На всички нас се наложи бърза адаптация и преориентиране към новата реалност. В нея гъвкавите решения ще са все по-важни, но постоянна остава нуждата от обучение и усвояване на нови умения.

В тази партньорски проект на Mindhire ви срещаме с професионалисти от три високотехнологични компании – Lirex („Лирекс“), Modis („Модис“) и Software Group BG („Софтуер Груп БГ“), за да разберем какво се случва на пазара нa обучения в ИТ сектора в България преди и по време на пандемията и  как днес тези компании осигуряват придобиване и надграждане на уменията на служителите си вследствие от наученото – със специален фокус върху най-активните поколения – Z (родени между 1996 г. и 2011 г.) и милениалите (родени между 1981 г. и 1996 г.) и как те посрещат новите предизвикателства.

Пазарът на обучения преди Covid-19 – превес на присъствените обучения

Да започнем отначало. Каква беше картината на пазара на обучения преди Covid-19?

Радостина Шишманова, директор „Човешки ресурси” на технологичната компания Lirex:
–  Пазарът на обучения преди Covid-19 предлагаше голямо количество, разнообразни курсове с различно качество. По-голямата част от тях се провеждаха в различни формати, но в присъствена форма. Това позволяваше на обучаемите да се срещат със свои колеги, да общуват и да обменят знания и опит лице в лице. Сертификационните изпити също се случваха предимно в зали в изпитни центрове. Онлайн обученията също имаха своето място преди пандемията, но масово се възприемаха повече в случаите, когато ставаше дума за по-кратки обучения, надграждане на съществуващи знания или модули.

Божана Маринова, директор „Човешки ресурси” на софтуерната продуктова компания Software Group BG:
– Преди Covid-19 пазарът на обучения се доминираше основно от традиционните присъствените форми на обучение, които се предпочитат от участниците – обучаващи и учещи, заради улеснения и непосредствен контакт. Това се отнася особено за обучения, свързани с т.нар. “меки” умения – уменията за общуване, за разрешаване на проблеми и управление на работата, както и за обучения, изискващи физическо извършване на определени действия. Дистанционните форми на обучение се възприеха по-лесно в области като програмиране, изкуствен интелект, работа с и управление на големи бази данни, но като цяло като технологичните решения в областта, т.нар. онлайн обучения, се разглеждаха по-скоро като опция или като допълнителен форма, която влиза в състава на обучителния микс. Преди новата ситуация Софтуер Груп предлагаше на своите служители и двете форми на обучение, присъствени и дистанционни.

Мария Начева, ръководител на отдел „Обучение и развитие” в специализираната в аутсорсинг на ИТ услуги, процеси и дейности компания Modis:
– Преди Covid-19 организирахме и провеждахме присъствени обучения в група с инструктор/треньор, както и се договаряхме активно с външни доставчици за осъществяването на програми за развитие на персонала, фокусирайки се върху интерактивни активности при създаване на дизайна на обучителната програма и живата (физическа) интеракция между участниците в групата.