Трите ключови принципа на дългосрочното мислене

Дългосрочното мислене е това, което ни помага да свържем сегашните ни действия с бъдещите резултати. Например, ако днес не обръщаме внимание на децата си, в бъдеще няма да имаме добри отношения. Ако днес харчим неразумно, в бъдеще ще сме задлъжнели. Ако днес губим време да се развиваме, в бъдеще няма да имаме добра работа и кариера. Звучи елементарно, но ще се учудите колко хора пренебрегват тези логични връзки.

Трент Хам, известен блогър, очертава три принципа на дългосрочното мислене, което да ни помогне да свържем правилно сегашният момент с по-доброто бъдеще.

Ако това, което правим днес, не е полезно за бъдещето, не бива да го правим.
Този принцип може да се приложи във всякаква област и се свежда до това, че ако не можем ясно да формулираме положителни очаквания и резултат от дадено действие, то не трябва да бъде извършвано. Например, ако мислим какво да правим тази вечер, нашето краткосрочно мислене ни тласка към това да сърфираме безцелно в Интернет. Но дългосрочното мислене изисква повече усилие – в дългосрочен план губенето на часове в деня за гледане на видеа в TikTok не водят до нищо. Ако следваме този принцип, би трябвало да заложим на време със семейството и приятелите, например или обучение, грижа за здравето, саморазвитие.

Мисленето за бъдещето не означава, че трябва да страдаме в настоящето.
Бъдещето не е нещо, което задължително да трябва да се изстрада, не е кръст, който трябва да се носи. Дългосрочното мислене предполага да възприемем нов подход към навиците си. Всяко начало е трудно, но се започва от малко. Например, ако искаме да имаме високо качество на живот и пълноценно свободно време в бъдеще, то намирането на нещо приятно, което да направим сега, е първата стъпка в правилната посока. След това ще последват още и още малки приятни неща, които ще променят траекторията и ще постигаме по-безболезнено целите си.

Безстрашие пред самооценката и самокритиката.
Всички сме склонни към краткосрочно мислене, това в крайна сметка е механизъм за оцеляване. Но този вид мислене може и да пречи. Което не значи, че трябва постоянно да мислим само за бъдещето. Тук на ход е критичното мислене, оценката на действията, анализа защо правим нещо и дали не е по-добре да правим нещо друго. Например, можем да си водим дневник, където да отделяме няколко минути на ден, за да обмислятм действията, грешките, резултатите. Ако открием положителни действия, то нека помислим как да ги превърнем в навици, за да избегнем повтаряне на грешки.

Как да променим бъдещето си.

Обикновено хората виждат бъдещето по-скоро оптимистично. Действително, не си заслужава да мислим за апокалипсиса. Но е важно да се опитаме да си преставим какво ще се случи, ако продължим да живеем, както живеем днес,  и да си зададем точни въпроси за състоянието ни (психическо, физическо, лично, професионално, финансово и т.н.). Само така можем да определим областите, които ни засягат най-много, за да правим дългосрочни избори.

И разбира се, целта на дългосрочното мислене не е да ни превърне в идеални хора, което е невъзможно. А да помним бъдещето, да си представим по-добър живот след няколко години, което да ни мотивира днес да целеполагаме, да взимаме полезни решения и да постигаме ценни за живота ни резултати.