Основните грешки, които правим, когато спестяваме

Разчитаме на съзнанието си.
На теория всичко изглежда много лесно – всеки месец отделяме Х лева от заплатата си и всичко, което трябва да правим е… да го правим. На практика, ако сте опитвали този подход, знаете, че животът е устроен малко по-сложно. Има непредвидени разходи, ситуации, а и в повечето случаи сме с настроение да харчим, не да спестяваме.

Решението е да автоматизираме, вместо да разчитаме на силата на волята си. Автоматизирайки трансфера на спестяваната сума към спестовна сметка например, няма да се борим със себе си всеки път, когато решаваме дали не е по-добре да отложим спестяването за „от следващия месец“.

Купуваме най-евтиното.
Знаем старата английска максима „Не съм толкова богат, че да си купувам евтини неща“. В дългосрочен план тактиката да купуваме най-евтиното, за да спестяваме, е погрешна по отношение на някои неща, например дрехи и обувки. Ако човек има правилно, здравословно и мималистично отношение към потреблението си, е стигнал вече до извода, че е по-добре да изчака намаление на качествен продукт, който ще трае дълго, отколкото да се затрупва с много некачествени, които ще отидат на боклука бързо.

Спестяваме „каквото остане“.
Спестяването е въпрос на изграждане на приоритети и бюджетиране. Грешка е да се мисли, че ще се спестява това, което би останало в края на месеца. Това е неефективен и много вероятно нетраен подход. Ако човек няма пари да покрие основните си разходи, следва да мисли не само за намаляването им, а най-вече как да увеличи доходите си.

Правилно е да изчислим колко пари ни трябват за основни разходи (наем, заем, сметки, храна, транспорт и т.н) и извадим от баланса сумата, която искаме да спестяваме. Едва след това да разпределим останалите средства.