Няколко поколения в един офис – кошмар или уникална възможност?

Една от ярките тенденции на бъдещето е по-дългият трудов път, който следва от увеличаването на средната продължителност на живота, възможностите за здравеопазване и икономическите реалности. Съответно днес се намираме в безпрецедентна в историята ситуация, когато в професионалния пейзаж на работната сила присъстват пет поколения:

Традиционалисти – родени през 1945 г. и преди това. 
Бейби бумъри – родени между 1946 и 1964 г.
Поколение X – роден между 1965 и 1976 г.
Милениали – родени между 1977 и 1995 г.
Поколение Z – родени през 1996 г. и след това

Тази многоцветност носи със себе си някои пречки, но лидерите трябва да я възприемат като полза, не като предизвикателство. Позитивната нагласа ще зададе здравословен дискурс за разнообразие на мнението и богатство на диалога.

В момента милениалите представляват около половината от работната сила. В същото време хората над 65-годишна възраст, които работят, са повече от всякога и се очаква удвояването им в следващите 20 години.

Докато едните и другите припокриват задълженията си, изследвания показват, че те имат различни очаквания от кариерата си.

Първите дават път на целите и личностното си развитие, а вторите на сигурността и стабилността. Това води до различия в стиловете на общуване, практиките, сътрудничеството и очакванията от работодателите.

В крайна сметка разликите подчертават трудността да се създаде среда, в която различните поколения да могат да работят хармонично. Насърчаването на култура на продуктивно сътрудничество и взаимно уважение е абсолютно задължително, ако организациите искат да постигнат добра производителност, ангажираност и задържане на работната сила.

Това може да стане по три начина:

Приоретизиране на гъвкавостта
Ръководителите трябва да достигнат до разбирането за това, от което техните служители наистина имат нужда и да прилагат съответно индивидуални подходи към различните групи и личности, тъй като не съществуват универсални решения за всички поколения или служители.

Разсейване на стереотипите за поколенията
Всяко поколение страда от митове. Например, за по-възрастните се смята, че не са иновативни, че са бавни, че се работи трудно с тях. А за по-младите се твърди, че са твърде самоовластени, не са концентрирани, не могат да спазват правила и т.н.

Стереотипите (независимо дали са положителни или отрицателни) никога не са продуктивни за работнто място. Мениджъри, които се основават на такива стереотипи, излагат екипите на риск, защото правят бърза преценка, без задълбочаване и опознаване на конкретния човек.

Насърчаване на взаимното сътрудничество и взаимното наставничество
Наличието на служители от няколко поколения може да представлява някои предизвикателства, но също така предлага и възможност на хората с различни перспективи да се учат един от друг. Все по-засилена е тенденцията на среда с „отворен код“ – младите хора имат възможност да бъдат на масата на решенията, както никога, а организации, които са отворени за обратна връзка за всеки служител и прилагат кръстосани сътрудничества и взаимно наставничество вече имат предимство.

В тази посока сдвояването ще навлиза като подход. Например, поколение Х и бейби бумърите са започнали работа без технологии и имат по-богати междуличностни умения, докато милениалите и поколението Z са израснали с технологии, което им дава определни умения за решаване на проблеми и нововъведения. Взаимното наставничество ще доведе до постигане на цялостен баланс на умения и способности за по-доброто в организацията.