Да очертаем някои позитиви на задочната и дистанционната форми на обучение

Задочното, както и дистанционното обучения винаги са страдали от предразсъдъци и митове. Например, че не дават достатъчно знания, че преподавателите са скептично настроени към нивото на студентите, че дипломата от завършено по този начин образование не е достатъчно „тежка“, че работодателите също са настроени по-скоро негативно към кандидати, завършили различна от редовната форма.

Но светът се променя доста по-бързо от остарелите нагласи. Все повече хора се насочват към тези форми, защото и животът изисква все по-голяма флексибилност. Тук по-гъвкавите форми показват някои големи предимства.

1. По-евтино е. Цените на задочните и дистанционни форми по принцип са (доста) по-ниски от редовната форма. Също така студентските разходи, ако човек не е от града, където се обучава, са по-ниски – спестява се от общежитие, храна и др. Разбира се, не могат да се избегнат разходи за настаняване за периода на очни занятия, но при всички положения те ще бъдат по-ниски. Ако се обучава човек дистанционно, спестява и такива, защото всичко се случва онлайн.

2. Паралелно придобиване на трудов стаж. Най-големият позитив на задочното и дистанционно обучения е, че човек може да е на пълен работен ден и да учи. Разбира се, това означава и учене вечер, или работа след занятия, но най-важното е, че човек работи, докато учи, и това в крайна сметка има значение при преспективата за все по-дълъг трудов стаж, необходим за пенсия. Разбира се рядко има преподавател, който да приема лесно отсъствие, затова логистиката по време на очните занятия е сложна и изисква разбиране от страна на работодателя. Хубаво е, че в България Кодекса на труда ( чл.155, чл. 169 и чл. 171) е регламентирал отпуск за работещите студенти в задочна или дистанционна форма на обучение (по съгласие на работодателя). Те имат право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, като този отпуск е назависим от всички останали видове отпуски. Учещите се имат право и на отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Ако такова съгласие не се даде, то тогава имат право на неплатен отпуск от 10 дни за изпит и 15 дни за държавни и зрелостни изпити или подготовка на дисертация.

3. Учебното темпо е различно. На практика се потапяте в учебния процес само два пъти годишно. Това има разбира се и негативна страна – не можете да се възползвате от студентския живот, който се смята за най-безгрижния етап в живота, също така едва ли ще създадете студентска среда и трайни приятелства. Но независимото овладяване на учебния план е огромен позитив.

4. Спорно е доколко работодателите се интересуват от това дали сте завършили редовно или задочно/дистанционно. Макар че такъв предразсъдък все още съществува, то реално работодателят е заинтересуван доста повече от опита, уменията, качествата на кандидата и по-малко от хорариума за лекции и упражнения. А някои изобщо не се интересуват. Дипломата е само началото. Ако човек е работил в сферата, за която се обучава, едни 4-5 години трудов стаж и диплома безспорно са доста впечатляващи.

5. Това е начин за изграждане на отговорност и дисциплина.
По време на задочното обучение човек усвоява по-голямата част от материала самостоятелно (тук вероятно се и корени митът за съмнителното качество). Всъщност програмата за студенти в редовна и задочна форма не се различава и всички студенти в крайна сметка се явяват пред държавна комисия, която не ги щади по отношение на това дали са усвоили дисциплините. Разликата е само в броя на часовете, разпределени за предмета. Ето защо всичко зависи от студента – ако отлага ученето до последно, има голям риск да се провали. Но усърдните студенти няма от какво да се притесняват, напротив – когато поемаш лична отговорност, за да управляваш времето си, изграждаш изключително важно жизнено умение и дисциплина.

6. Можем да учим „цял живот“.
Само допреди няколко години 35-45-55 годишен студент се възприема като аномалия. Но с развиването на концепцията за обучението като проецс, който няма крайна точка, все повече хора получават серфитикати, дипломи и образователни степени на все по-напреднала възраст. На пазара се появяват нови професии, нови специалности и един професионалист по-скоро трябва да надгражда образованието си постоянно, отколкото да разчита цял живот на диплома, получена преди десетилетия. Задочното и дистанционното обучения дават голямо поле именно за хора в по-напреднала възраст за образование и развитие. Освен това фактът, че няма нужда да се смесват със студенти на по 20 години, елиминира психологическата пречка, че ще стоят като чужди тела в учебния процес.