Как да спрем да саботираме продуктивността си

Що се отнася до продуктивността, да саботираш сам себе си е класика в жанра. Хората сме склонни да избягваме трудностите и имаме чудесно изградени навици в тази посока. Но, ако искаме да постигнем нещо и като минимум да си вършим добре работата от 9 до 5, то трябва да имаме структура и система, която да предотвратява естествената склонност да се саботираме. Такава система може да се състои от десетки елементи, но ние ви предлагаме накратко по-основните:

Управление на вниманието.
Обикновено не липсата на време, а липсата на внимание е основната причина човек да не е продуктивен. Разсейването ни пречи постоянно и разбира се има техники, с които да го управляваме – концепцията за такива не е нова. В основата им лежи да сме проактивни, а не реактивни. Решавайки накъде да насочим вниманието си, идентифицираме лошите сектори (и навици), които пречат. Стандартните съвети тук са да оставим настрана телефоните, да работим офлайн, когато сме съсредоточени или поне да затворим разсейващите уебсайтове. Също така можем да отложим четенето на имейли за по-непродуктивните си часове и др. В основата на това управление е планирането и обмисления избор на приоритети.

Създаване на лична система за награди.
Всички имаме онези дни, в които ни мързи и не ни се прави нищо. И при хората обаче експериментите на Павлов работят добре – това е класически прост начин да се стимулираме чрез награди за изпълненение на действие. Да си създадем такава лична система е просто и ефективно.

Работа през почивки.
Не спираме да наблягаме на факта, че почивките са от съществено значение за производителността. Нуждаем се от тези антракти, за да декомпресираме, починем и презаредим. Плюс, тези кратки затишия могат да се използват, за да осмислим това, което ни заобикаля.

Бързо взимане на решения.
Разбира се, важните решения изискват сериозна рефлексия, но по-малко важните изискват малко повече смелост и едно „Правя го!“. Самосаботиране е, когато прекарваме време в безкрайни разсъждения, които не водят до нищо. Човек трябва да скочи. Наример, ако избираме хотел за почивка, не е нужно да правим задълбочени проучвания всеки път, а просто да имаме критерии какво искаме – така решението и резервацияте не би трябвало да отнемат повече от половин час.

Избягване на сравнение с другите.
Сравнението с другите може сериозно да подкопае продуктивността, защото в ума се насаждат съмненията и тревожността, че другите правят нещата по-добре и бързо. Но има разлика между това човек да проучи пазара и конкуренцията, и да изведе за себе си посоката, за да върви напред, друго е постоянно да следи процесите на другите, с което саботира собствените си процеси.