Как да помогнем на колега, който е съкратен

Някои от нас са присъствали на сцена на освобождаване на колега. Това е изключително неловка, тежка ситуация, при която реакцията е много трудна, защото повечето ни колеги са и наши приятели, хора, с които делим едно пространство по поне 8 часа на ден. Ако не кажем нищо, изглеждаме безразлични. Ако започнем да говорим и да даваме съвети и да насърчаваме колегата, изглеждаме покровителстващи. Как можем да реагираме смислено? Ето три начина, по които да окажем подкрепа.

Изясняване на намеренията. Съкращението е нещо травмиращо и е нормално човек да няма ясна представа мигновено какво ще прави в бъдеще. Може човекът да иска да търси същата работа, а може и да иска да започне собствен бизнес или да смени сферата. Затова не избързваме, за да подаваме „контакти“ преди да знаем какво точно иска. В първия момент е достатъчно да кажем колко съжаляваме за случилото се и уверим, че сме насреща.

Предлагане на конкретна помощ. „Обади ми се, ако имаш нужда от нещо“ е сигурен начин да си измием ръцете в такъв момент, в който колегата ни е уязвим и разстроен. Добре би било да се обадим и да го поканим на кафе след някой и друг ден, за да поговорим за намеренията му и да видим какво конкретно можем да предложим като помощ – не е нужно да се изразява в някакви безкрайни идеи за неговото бъдеще – това в крайна сметка е неговият живот. Може да е по-добра идея да предложим съдействаме за профила му в Linkedin, да проведем репетиция за следващо събеседване, да предложим да направим конкретни връзки и то, ако параметрите които са очертани от него, са достатъчно точни.

Следване на посоката. Процесът на търсене на работа може да е дълъг и много разочароващ. Нормално е човек да преминава през полюсни настроения от еуфория до отчаяние. И е нормално да сме насреща за психологическа подкрепа. Ако сме добри съюзници, ще слушаме внимателно и ще окуражаваме. Но и ще се предпазим от прекомерно инвестиране в тяхното търсене до степен да го превърнем във фокус на отношенията ни. Да питаме постоянно „Какво стана?“, „Някакви новини?“, „Колко СВ-та подаде тази седмица?“ могат да стресират колегата ни и да го накарат да се чувства неадекватен. Вместо това е по-важно да следваме самия него и да говорим за това, което е важно за него. Понякога изобщо не е важно да се говори само за намирането на нова работа – човекът може да иска просто да се откъсне от реалността за малко и да води „нормален“ разговор. Много е важно да разберем, че това, което се случва в живота му е лично негово, че не сме на негово място и че е негова отговорността да се справи със ситуацията.

Ето защо, най-добрата старатегия е, да слушаме внимателно, да следваме знаците и да подкрепяме по полезен, максимално конкретен начин.