Лайфхак

Мамо, забрави ме пред екрана: геймингът е полезен

·

Ново проучване на британски учени показа, че компютърните игри са много по-полезни, отколкото обикновено се смята. Те подобряват уменията за четене, развиват креативността и помагат за борба със стреса.

Изследователи от Британската фондация за грамотност откриха как видеоигрите влияят на умственото развитие на учениците. Заповядайте линк към изследването, което да покажете на майките си. Според резултатите, видеоигрите учат децата да четат, помагат им по-бързо да се справят със стреса, развиват креативността и съпричастността (емпатията) и насърчават социализацията при условията на карантина.

Малко детайли. Проведени са две проучвания. Първото от ноември до декември 2019 г.: 4,5 хиляди тийнейджъри на възраст 11-16 години вземат участие в него. Второто изследване е организирано след избухването на пандемията през май-юни с участието на 3,8 хиляди деца.

79,4% от анкетираните казват, че четат материали за любимото си хоби поне веднъж месечно. Основно фенфикции, рецензии и тематични списания. Повече от една трета от анкетираните споделят, че благодарение на страстта към компютърните игри, са започнали да четат по-добре. Други 62,5% от тийнейджърите съобщават, че не само четат, но и се опитват сами да напишат разкази, скриптове за игри и съвети за начинаещи, а също и блог. Освен това 58% от децата изразиха желание сами да научат как да разработят игри.

Оказва се също, че видеоигрите развиват и емпатията. Например две трети от анкетираните отговарят„ че благодарение на игрите могат да си предствят да бъдат някой друг т.е могат да влизат „в обувките на другия“.

Родителите на млади геймъри добавят, че общуването с приятели и семейството чрез гласовите и текстовите чатове, вградени в игрите, има положителен ефект върху емоционалното състояние на децата в периода на самоизолация.

В същото време учените забелязват интересен модел: според тях игрите носят най-голяма полза за момчетата и тези, които не обичат да четат. Те казват, че гейминга им помагат да се чувстват повече част от историята, отколкото да четат текст в книги.