Expert hints: Богатият татко срещу Съседът милионер

В рубриката на Мindhire Еxpert hints си сътрудничим с един от най-изявените експерти в сферата на личните финанси в България Стойне Василев, който е и създател на най-популярния сайт за управление на финанси https://smartmoney.bg, за да предоставим още един експертен поглед към актуалните теми свързани с парите и финансовото ограмотяване.

Днес ви представяме неговото виждане за два подхода към финансовия успех.

Аз чета много книги за управление на личните финанси и инвестирането, но две от тях са ми любими – „Съседът милионер“ и „Богат татко, беден татко“. Техните автори имат противоположни концепции за финансовия успех. Съседът милионер препоръчва оптимизиране на разходите и фокус върху нетното богатство, а Богатият татко се е насочил към генерирането на по-голям паричен поток и увеличаване на активите. В тази статия ще ти разкажа за двата подхода, как да ги приложиш и кой е за предпочитане в български условия.

Как съседът е станал милионер?

За разлика от много други книги в тази категория, героите в „Съседът милионер“ не са забогатели за една нощ, като са приложили тайната на поредния мотивационен гуру. Тя е сериозно изследване и се базира на факти за над 1,000 американски милионери. На всеки от тях е изпратена анкета с над 250 въпроса за тяхното финансово положение, навици, семейни бюджети, спестявания и други, като след това е имало лично събеседване с тях. Целта на двамата автори на книгата е била да разкрият как точно се забогатява в САЩ.

Получените резултати ги изненадали. За разлика от филмите, богаташите не карали скъпи коли, не притежавали луксозни вещи и не живеели в огромни имения с армия от прислужници. Две трети от тях имали малък или среден бизнес в традиционни отрасли като строителство, производство на обувки, фермерство и други. Останалата 1/3 били със свободни професии (лекари, адвокати, счетоводители и други).

Проучването на Станли и Данкоу оборило още един мит – над 80% от милионерите са изградили сами богатството си и не са получили наследство или други помощи. Друг интересен факт е, че те спестяват голяма част от приходите си и ги реинвестират в бизнеса или във финансови инструменти, които сами избират.

Ако мога да обобщя всичко до тук, книгата „Съседът милионер“ ни показва, че богатите хора са станали такива, защото са оптимизирали разходите си, не са надхвърляли стандарта си на живот и са се фокусирали върху изграждането на богатство, а не върху демонстрирането на излишен лукс.

Да си призная, и аз бях изненадан от всички факти в книгата (а тя е пълна с таблици и за най-малките детайли от живота на милионерите като колко им струва костюма, например). Очаквах тези богати американци да са като излезли от филм за Джеймс Бонд – да имат огромни имения, да карат последен модел спортна кола (а не скучна американска), да са всяка вечер по клубове и ресторанти, да „инвестират“ в нови дрехи и обувки всеки месец, а те се оказаха съвсем различни. Всъщност, с малки изключения, не само милионерите, а и най-богатите хора в света имат подобен начин на живот.

Концепцията „да се фокусираме върху разходите“ я разбирам. Никога не съм бил привърженик на излишния лукс. За мен е важно нещо да ми върши работа, а не да предизвиква завист или възхищение в околните. Предпочитам хората да оценяват това, което съм аз, а не това, което притежавам. Това е причината в нашето семейство да си водим отчет за приходите и разходите и да поддържаме един добър стандарт за България. Тук не говорим да се лишаваме от нещо, а просто да живеем заради себе си, а не за другите.

Каквото и да си говорим обаче, тази оптимизация на разходите си има граница. Ако се прескочи, ще започнем да си купуваме най-евтините стоки, само за да спестим някой лев. А и дори да заделяме 100% от доходите ни, те също са лимитирани. За мен, това е добра концепция, но си има ограничения.