Expert hints: 3 начина да постигнем финансова свобода и да излезем от омагьосаната въртележка

Начин 2: Недвижими имоти
Това е прост начин за постигане на финансова свобода, но реализирането му не е толкова лесно. На теория, трябва да купим недвижим имот, който да отдаваме под наем и така докато сумата от наемите не покрие месечните ни разходи. Въпреки че през последните години този начин за сравнително пасивни доходи стана популярен и в България, малцина са хората, които го практикуват. Огромната част от наемодателите у нас са хора, които са получили имоти като наследство или като подарък от родители, баби или дядовци. За повечето от тях, това е просто хоби и лесен начин да си докарат някой лев отгоре върху заплатата.

Предимства на инвестирането в имоти

Финансов лост. Едно от основните предимства на жилищните имоти като инструмент за постигане на финансова свобода е възможността да работим с парите на другите хора за постигането на нашите цели. Става въпрос за ипотечните кредити при които само срещу 10,000 евро самоучастие (или 10%), може да придобием имот на стойност от 100,000 евро (90% заем от банка), от който да получаваме месечни доходи във вид на наем. По този начин може жилището да се „самоизплаща“, т.е. наемът да е по-висок от месечната вноска по кредита, и след години то да стане наше без тежести към банката.

Контрол. Ставало е въпрос и в други статии, че при имотите имаме почти пълен контрол, за разлика от книжните инвестиции. Ние може да определяме какъв да е наема, в каква валута да е, да го актуализираме спрямо инфлацията и други. Може също така да сменяме предназначението на имота, да го преустрояваме и да влияем върху наема с подобрения, обзавеждане и т.н.

Базов актив, който удовлетворява основни човешки нужди. За разлика от много други инвестиции, жилищата са в основата на пирамидата на Маслоу, защото всеки човек има нужда от покрив над главата си и от сигурно място, където да живее. Това няма да се промени в близкото бъдеще.

Недостатъци на инвестирането в жилищни имоти

По-ниска ликвидност. В сравнение с книжните активи, може да отнеме повече време, за да се продаде един имот. Също така, самият продажбен процес е свързан с много допълнителни ангажименти и от двете страни в сделката.

Непредвидени и допълнителни разходи. Всеки, който е давал имот под наем знае, че има стотици дребни неща, които не е предвидил и това му струва време и пари. Да не говорим, че не винаги предварително направените планове за заетост от 11 месеца в годината, например, се сбъдват. От сравнително краткият ми опит като рентиер, имаше ситуации, в които апартаментите стояха по 2 и повече месеца без наематели. Разходите за подмяна на счупени и повредени техника и мебели също не са малки. Много хора не включват основните или освежаващите ремонти поне на 4-5 години.

По-високи суми за инвестиции. Дори да ползваме кредити за по-голяма част от инвестицията в имоти, самоучастието, допълнителните разходи по покупката и след това по поддръжката не са малки и могат да намалят значително очакваната доходност.

Колкото и да изглежда като пасивна инвестиция, управлението на имот(и) си е доста активно занимание и не е за всеки. Има доста хора, които са избрали този начин за постигане на финансова свобода, но поради липсата на време и нерви да се занимават с това, те са предпочели да вземат за наематели роднини или приятели, на които искат нисък наем (за да им „пазят“ имота) или ако са външни хора, не им го променят с години.

Резултатът е доходност много под пазарната (дори под инфлацията) и превръщането на рентиерството в нещо като хоби. Те се притесняват, че ако поискат по-висок наем, сегашните наематели ще се изнесат, а такива „коректни“ като тях няма да си намерят. Когато попитам рентиер, който не е правил ремонт от 10+ години в инвестиционния имот, той ми казва, че наемателите вече са си свикнали и са доволни от сделката „кофти имот с нисък наем“.