Expert hints: 3 начина да постигнем финансова свобода и да излезем от омагьосаната въртележка

В рубриката на Мindhire Еxpert hints  си сътрудничим с един от най-изявените експерти в сферата на личните финанси в България Стойне Василев, който е и създател на най-популярния сайт за управление на финанси Smart Money, за да предоставим още един експертен поглед към актуалните теми свързани с парите и финансовото ограмотяване.

За да постигнеш финансова свобода, трябва твоите пасивни приходи да са по-големи от месечните ти разходи. Звучи просто, но изобщо не е лесно, а и обикновено не става толкова бързо, колкото си мислиш (или ти предлагат различни измамни схеми). В тази статия ще ти споделя моя опит, както и най-често използваните 3 начина за постигане на финансова свобода, с техните плюсове и минуси, за да може да избереш най-подходящия за теб.

Какво е омагьосана въртележка?
За да започнем от едно и също разбиране за нещата, на първо място ще ти кажа какво представлява „омагьосаната въртележка“ за мен (наричат я още „rat race“ по аналогия с колелото, в което се въртят хамстерите). За първи път усетих, че нещо не е наред с моя живот в едно задръстване, докато валеше силен дъжд, а аз карах на път за работа. Получи се някакво много силно и реално дежавю. За миг осъзнах, че един и същи ден ми се повтаря от над 10 години (както във филма „Омагьосан ден“ с Бил Мъри).

Пред очите ми премина като на забързан каданс един обикновен мой работен ден. Ставане рано, набързо си мия зъбите и се бръсна, правя си бърза закуска, бързо се обличам и вече съм в колата. След няколко минути попадам в задръстване. Няколко тариката се опитват да изпреварят цялата колона и ми изправят косата. Търся място за паркиране. Намирам едно и със само 10-ина маневри вече съм го заел. Кръстя се да не ме запуши някой отзад или да не ми одраска боята (за пореден път). Бързам да стигна до офиса, където бързам да довърша работата от миналия ден. След това бързам за среща. Бързам да се прибера вкъщи, но отново попадам в задръстване. Бърза вечеря и утре се повтаря същото.

До този момент си мислех, че всичко си ми е наред. Имам хубава работа с добра заплата, която расте с бавни, но устойчиви, темпове. Имам си жилище и кола (на кредит, но все пак някой ден ще станат мои). Дори ако успея да се договоря с шефа, си ползвам двете седмици годишен отпуск (условието е да си държа служебния телефон включен) и ходим с приятелката ми на море, на планина или някъде в чужбина на културен туризъм.

Живея от заплата до заплата, имам кредити и почти никакви спестявания, но нали всички са така? Защо да се цепя от колектива?

Когато споделих с един приятел, че се чувствам като хамстер, който се върти в едно колело и никъде не стига, той ми препоръча да се отпусна, да пия по едно малко преди лягане и нещата ще се оправят. Това на него му помагало. Оказа се, че немалко хора около мен пият хапчета против стрес или използват алкохола за тази цел.

Ако мога да обобщя с едно изречение мислите ми от този период, то би било „Купуваме неща, които не ни трябват с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не харесваме“ от култовия филм „Боен клуб“.

Тогава се запитах дали искам този ден да се повтаря още 30 години, докато се пенсионирам и тогава отново един и същ ден да ми се повтаря до края на живота ми, защото с ниска държавна пенсия ще се случи точно това.