Кибертормоз, съмнителни познанства и как да защитим близките си от тях

Кибертормоз (или кибербулинг) обикновено е продължение на тормоза в училище или е резултат от нов, подозрителен онлайн контакт. Около 70% от учениците са се сблъсквали с кибертормоз. За разлика от офлайн тормоза, онлайн тормозът не може да бъде прекратен с преместване в друг клас или училище. Децата и тийнейдръжите са в Интернет, тормозът се денонощен, а преследвачът „гони“ жертвата си из социалните мрежи, независимо дали в реалния живот тя е спряла общуването.

Тормозът е съкрушителен за психиката на младите хора. Жертвата рискува освен краткосрочни и дългосрочни ефекти – социална изолираност, загуба на интерес към ученето, проява на симптоми на депресия, в много тежки случаи и самоубийствени мисли и дори фатален край. В бъдеще в живота подобни преживявания могат да предизвикат посттравматичен стрес, саморазрушително поведение, проблеми с отношенията. Ако като тийнейджър човек се е сблъсквал с тормоз, то като възрастен ще му е много трудно да повярва в хората.

Абсолютно всеки може да бъде жертва на тормоз – едър или дребен, с очила или с друг „дефект“, начин на обличане, социален и финансов статус – всичко може да бъде причина за подигравки и тормоз.

Видове кибертормоз:

• хейтинг (негативна и небоснована критика, която се изразява под формата на коментари и мнения);
• тролинг (надсмиване, унижаване на жертвата, чрез агресивни послания и съобщения, които се публикуват в различни социални мрежи);
• киберстолкинг (преследване на жертвата в Интернет, заплахи);
• секстинг (споделяне, изпращане на голи снимки, които се използват за шантаж, обикновено от бивш партньор);
• грифинг (използва се при мултиплеър онлайн игри и представлява преследване на други играчи).

Мерки срещу кибертормоз:
Окажете психологическа подкрепа – бъдете на страната на жертвата. Обяснете, че тя няма вина за това, че е преследвана. Целта на агресорите е да намерят болезнената точка и да окажат натиск върху нея, но обикновено, ако той се игнорира, интересът към тормоза постепенно намалява.

Разберете по-добре настройките за поверителност в Интернет. Запознайте се с възможностите да докладвате за обидни публикации в социалните мрежи и да добавяте потребителите в черен списък. Уверете се, че настройките на профилите са с максимална поверителност и защита.

Информирайте себе си и близките си деца и тийнейджъри за рискови програми.
За да „качите“ рискова програма на компютър (смартфон), понякога е достатъчно да отворите прикачен файл от писмо от неизвестен подател или да инсталирате привидно невинни приложения или игри от неофициален сайт. Възможно е това да се окаже програма ransomware, която може да блокира достъп до файлове или устройство, а може и да е шпионски софтуер, който да откредне данните не само на жертвата, а и на други ползватели на устройството, например родители. Обяснете на детето или тийнейджъра, че не може да отваря произволни връзки, че не трябва да се свързва с незащитени с парола обществени Wi-Fi мрежи. Разрешавайте само инсталирането на приложения и игри от официални източници. Научете детето си, че преди да инсталира каквото и да било, трябва да се допита до вас.