Опит
Бистра Папазова, БАСКОМ: В софтуeрната индустрия има повече свободни места, отколкото кандидати
На каква фаза от изпълнението си е националната програма на МОН за финансово осигуряване на обучение по професия програмист за ученици на професионалните гимназии, които не са в такава специалност, която беше приета през есента на 2016 г.? Колко ученици завършват с професия „Приложен програмист“ на година, има ли ръст, как ще бъде през 2020 г. (б. ред. – амбициозните планове бяха до 2020 г. учениците, включени в обучение за квалификация „Приложен програмист“, да достигнат 6000 на година)? Кои и колко гимназии и училища в момента предлагат обучение за квалификация „Приложен програмист“?
Стартиралата през 2017 г. Национална програма „Обучение за ИТ кариера“ е доказателство за добро сътрудничеството между ИКТ сектора и образователната система, за да се преодолее хроничният недостиг на кадри. Създаването на тази по-гъвкава форма на извънучилищно обучение на младежите, им позволява за по-кратък период да придобият квалификация и да се реализират в професията. Учебните материали се разработват от експерти от ИТ сектора съвместно с преподаватели от средните и висшите училища и младежите, завършващи програмата, са добре подготвени за реалните работни процеси.
Учениците се обучават в пет основни центъра – София, Правец, Бургас, Пловдив и Русе, като има и изнесени групи в още над 20 населени места като Чепинци, Велинград, Козлодуй, Панагюрище и др., което разширява възможностите за достъп до обучение на повече желаещи.
Всяка година в програмата се включват около 600 ученици, като през 2020 г. общият им брой в тригодишния цикъл на обучение е над 1000. 218 са учениците от първия випуск, завършили и придобили професионална квалификация „Приложен програмист“ през 2020 г., като повече от половината от тях са заявили, че остават в страната и ще се обучават по специалности близки до ИТ. Голяма част от завършилите вече работят в ИТ фирми. Няколко от бившите възпитаници са включени като преподаватели в програмата от тази година, за да придобият и професионална квалификация „учител“, тъй като проблемът с наличието на квалифицирани учители е сериозен. Необходими са и допълнителни усилия за привличането на преподаватели от висшите училища и на специалисти от ИТ бранша.
БАСКОМ съдейства за провеждането на стажове за учениците в ИТ компаниите, но смятаме, че са необходими и по-системни усилия и от страна на държавата, за да се оптимизира връзката между фирмите и обучителните центрове по места.
Работим активно и за актуализиране на учебното съдържание и изготвяне на учебни помагала в помощ на учителите както в професионалните гимназии, така и в профилираните. Като цяло оценяваме НП „Обучение за ИТ кариера“ като амбициозна програма с голяма добавена стойност и смятаме, че трябва всички заинтересовани страни да работим с още повече енергия, за да гарантираме високото качество на обучение.
Софтуерната индустрия страда от хроничен недостиг на кадри. Кои са най-търсените специалисти? По какъв начин успявате да откриете и задържате талантите, особено що се отнася до младите хора?
Според тазгодишния Барометър в следващите пет години очакваме още над 23000 нови работни места в индустрията. Най-търсени продължават да бъдат софтуерните инженери, т.е. програмисти, но се засилва търсенето на специалисти, занимаващи се с контрол на качеството, особено с автоматизирани тестове, devops, дизайнери на потребителско преживяване, както и продуктови мениджъри. Откриването на таланти е предизвикателство за всички компании в сектора, като повечето използват разнообразни подходи за това: стажове и академии, препоръки от настоящи служители, директен подбор и т.н. Паралелно с това много компании инвестират развиване и популяризиране на работодателската си марка.
Задържането на таланти също е предизвикателство в ситуация, в която има недостиг на кадри и всеки служител с опит може във всеки един момент да си намери нова работа. На практика има повече свободни работни места, отколкото кандидати.
Моето лично мнение е, че хората са мотивирани и работят дълго на място, където вършат смислена работа, мнението им се чува, отношението към тях е добро и се развиват професионално.
Оттам нататък е въпрос на лично предпочитание – сфера, големина на компанията, начин на работа. За щастие в софтуерната индустрия в България има голямо разнообразие от компании – малки, средни, големи, продуктови, фокусирани към услуги, с българска собственост, с чуждестранна собственост. Така всеки може да намери правилното място за себе си, където се чувства най-добре и най-полезен.
Разкажете повече за проект „ЗАвръщането“ – кога и как се зароди идеята, на какъв етап от развитието сте, какви резултати успяхте да постигнете и какви са плановете за 2021 г.
На фона на големия недостиг на кадри в ИТ индустрията и факта, че ние успяваме да намалим изтичането на мозъци, като задържаме млади и образовани хора в България, за нас е естествено да потърсим контакт с българите в чужбина. Имаме над 1 млн. наши сънародници, живеещи в чужбина според доклад на Институт Отворено общество от 2017 г. За съжаление, няма почти никакви проучвания на българската диаспора, нито целенасочена държавна политика в тази посока. Преди две години направихме онлайн проучване сред 4000 от българите в чужбина и над 50% от отговорилите споделят, че обмислят връщане в България. Затова и създадохме проекта ЗАвръщането. За нас това е дългосрочна инициатива да информираме българите в чужбина за възможностите в България и по-специално в софтуерната индустрия, в която софтуерен специалист у нас има същия или по-висок стандарт на живот, отколкото във Великобритания или Германия според изследването Барометър. Също имаме за цел да срещнем българите в чужбина с потенциални работодатели през събития като кариерни форуми. Задачата е голяма и си сътрудничим с други организации и инициативи, които работят в тази сфера, като Тук-там и RETURN.
Наблюдаваме тенденция все повече от новонаетите в софтуерната индустрия да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании техния брой достига до 10% от всички служители.
Представете „The Sending project“, постигнатото по този проект до момента и плановете за догодина.
Пълното наименование на проекта е „Секторен алианс за разработване и предоставяне на иновативни програми за професионално образование и обучение на специалисти в областите Науката за данните и Интернет на нещата“. Това е тригодишен проект, финансиран по Програма ЕРАЗЪМ+ на Европейската комисия и има за цел да повиши квалификацията на специалисти в тези две области, където се очаква голямо търсене на кадри.
Проектът стартира през месец декември 2017 г. Негов координатор е Университетът в Патра, Гърция и обединява дванадесет партньора от Гърция, България, Кипър и Ирландия (висши училища, центрове за професионално образование и обучение, ИТ асоциации, малки и средни предприятия и сертифицираща организация).
В рамките на проекта бяха разработени и проведени две образователни програми в областта на Наука за данните и Интернет на нещата, които използваха иновативни методологии за преподаване и обучение, включително практическо обучение на работното място. До момента са преминали обучение 250 специалисти от България, Гърция и Кипър, като 100 от тях са финализирали успешно програмата. Предстои провеждането на заключителния изпит, като успешно положилите го специалисти ще получат международно признати сертификати.
През следващата година ще приключи официалното изпълнение на проекта, обсъждане на постигнатите резултати, и планиране на тяхното приложение за в бъдеще.
Кои са „професиите на бъдещето“ в софтуерната индустрия в България и в световен план?
В глобалния свят, в който живеем, професиите на бъдещето в софтуерната индустрия в България и в света са едни и същи. В индустрията в България се използват абсолютно същите технологии, процеси и практики, както и навсякъде по света. Мисля, че темпът на промяна е твърде голям и е трудно да се предвидят дългосрочно професиите на бъдещето. Краткосрочно сфери като изкуствен интелект, роботика, облачни технологии, сигурност и потребителско преживяване със сигурност са на челните места.
Макар професиите да еволюират и да се променят, има основни умения, които биха позволили на всеки от нас да е успешен и за в бъдеще. На първо място поставям умението за учене през целия живот. Завършването на университет не означава, че човек няма нужда повече да учи – напротив. Други важни умения са работа в екип, аналитичност и боравене с големи обеми информация, емпатия и разбиране на нуждите на клиента.
Въпросите подготви Констанца Кадънкова