Бистра Папазова, БАСКОМ: В софтуeрната индустрия има повече свободни места, отколкото кандидати

Бистра Папазова е член на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и работи в софтуерната индустрия в България през последните 20 години. От 6 години е изпълнителен директор на Кобилдър Интернешънъл, чиято мисия е дигитализацията на строителството – строителната индустрия да стане по-ефективна, зелена и устойчива с помощта на информационните технологии.

В първите дни на новатa 2021 година, разговаряме с нея за отражението на кризата с коронавируса върху софтуерната индустрия, потенциала на поколението Z и Y (милениалите) в България, човешките ресурси, проектите в сферата на образованието и професионалното обучение, завръщането на софтуерни специалисти на работа в страната, постиженията на БАСКОМ за 2020 г. и перспективите за 2021.

Г-жо Папазова, разкажете в цифри по какъв начин се отрази кризата с коронавируса на софтуерната индустрия. Битува митът, че заетите в индустрията са останали незасегнати от кризата, тъй като съумяват да продължат да работят дистанционно, но всъщност обемът на работата спада, проектите намаляват или отпадат, съответно понякога се стига до непопулярни мерки като освобождаване на служители, понижаване на възнаграждения, отпадане на допълнителни придобивки…

Въпреки кризата с коронавируса, ръстът на сектора за 2020 г. е 10% според годишното изследване Барометър, което се изготвя ежегодно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoychev & Co и се основава на данни от над 4400 компании. Въпреки че ръстът за тази година изглежда по-нисък в сравнение с предишни години, когато отбелязвахме ръст от порядъка на 18%-24% годишно, той все пак е забележителен на фона на общия спад на БВП на страната с 5,5%.

ИТ индустрията в България работи предимно за външни пазари и тяхното състояние неминуемо се отразява върху нашия сектор. Кризата се отрази драматично на някои сектори като туризъм и въздушен транспорт в световен мащаб и съответно софтуерните компании, които работят в тази сфера, трябваше да съкратят разходите си, а в някои случаи и персонала си. Други сектори като например електронната търговия бележат ръст по време на кризата и софтуерните компании, които оперират в тази сфера, се развиват успешно.

Кризата извади наяве нуждата от дигитализация във всички сектори, така че дългосрочните перспективи пред софтуерните компании са положителни.

По отношение на дистанционната работа за нас тя не беше новост и преди пандемията, но не бе застъпена в такъв мащаб. Затова софтуерните компании много бързо, буквално в рамките на 24 часа превключихме на изцяло дистанционен режим на работа, без това да доведе до никакви сътресения или спад на производителността. Това още веднъж показа гъвкавостта и устойчивостта на този сектор. Но след като премина първоначалният етап на дистанционната работа, когато проектите следваха предварително начертаните планове, се появиха и първите предизвикателства на работата от разстояние – установихме, че в дистанционен режим е по-трудно сработването на новите екипи или въвеждането в работа на новите служители. Задвижването на нови проекти се оказа по-тромаво и определено страда креативостта заради липсата на живата комуникация, която я подхранва по естествен начин.

Какво е мястото и ролята на младите хора – милениали и поколението Z, на софтуерната карта на България? По какъв начин софтуерната индустрия привлича и задържа интереса на ученици и студенти? Какъв е делът на младите хора, които работят в софтуерния сектор в България и какви са изискванията и очакванията на тези млади служители към работодателите от този сектор?

Голяма част от служителите в нашата индустрия са млади хора, защото и самата индустрия е млада. В много компании, включително Кобилдър Интернешънъл, средната възраст е 30-31 години. Ние привличаме милениалите и поколението Z с новите технологии, интересните проекти, възможностите за професионално развитие, приятелската атмосфера, липсата на строга йерархия и, разбира се, заплатите, които от години са над 3 пъти по-високи от средното за страната. Почти всички компании имат стажантски програми и академии, които позволяват учениците и студентите постепенно да започнат професионалния си път. Ежедневно работя с млади хора и много се радвам, че те имат огромно желание да учат и да се развиват и търсят работни места, които предлагат тези възможности и предизвикателства. За тях е наистина важна атмосферата в компанията  и колегите – много често те създават приятелства на работното си място. Повечето млади хора имат реалистични представи за знанията и уменията си, но при някои се случва очакванията за позиция и възнаграждение да надвишават реалния им опит и умения. Милениалите и поколението Z обичат неформалната и директна комуникация, включително с ръководителите си и се вълнуват от смисъла на работата си. Съответно, за да отговорим на изискванията на младите хора, а и защото така нашият бизнес е по-успешен, ние насърчаваме ученето и развитието, добрите взаимоотношения и директната комуникация без излишна бюрокрация.