8 житейски истини, които трябва да си припомняме всеки ден

Тревожихте ли се вече днес за разни неща, за които даже се ядосвате, че се тревожите? Ако да, ето няколко неща, които трябва да си повтаряте – отново и отново.

Животът е скъпоценност.

Докато не харесваме живота си, той преминава, така че да не чакаме идеалните условия и да ценим това, което имаме. Във всеки момент.

Здравето не е шега.

Тялото е направено, така че да се справя с повечето проблеми без да го осъзнаваме. Но независимо от това, да мислим за него и да водим здравословен начин на живот струва доста по-евтино, отколкото да се изправим пред проблеми, когато те вече са налице.

Времето е основният ни ресурс.

Имаме около 70 пълноценни години, за да завършим плановете си и да оставим следа в този свят. Губенето на време е губене на най-ценния ресурс. Ако искаме да направим нещо, моментът е сега. Не е възможно да се върне време, загубено в очакване или колебания.

Няма безгрешни хора.

Да прощаваме е велика добродетел. Хората правим грешки през цялото време – това е част от живота на всеки един от нас. Да не забравяме и да прощаваме на себе си, защото грешките ни са миналото и единственото, са което служат, е, да се учим от тях.

Близките са по-важни от работата.

Както не жертваме здравето си за работата, така и не жерваме отношенията си с близки, заради нея. Те са винаги там. Работата и парите – не.

Щастието е избор.

Понякога изглежда, че щастието е специално състояние, което може да се спечели, като се работи усилено и с героична всеотдайност. Истината е, че няма специални условия, за да сме щастливи. Можем да сме щастливи във всеки един момент, ако си го позволим.

Вещите са просто вещи.

Хората често се притесняват от дреболии, включително материални неща. Новата тениска се изцапа, на смартфона се появи драскотина. Но не бива да сме такива. Материалните неща са преходни и не струват енергията и нервите ни. Вместо това има повече смисъл да се съсредоточим върху отношенията ни с близките и благополучието ни.

Страховете пречат.

Чувството на страх е естествено, но не е необходимо. Когато се страхуваме, губим много. Работим до късно, защото се страхуваме да не загубим позицията си. Опитваме се постоянно да контролираме децата, защото се тревожим за тях. Но страховете, които не са свързани с пряка заплаха за живота и здравето, много пречат на хармоничния и щастлив живот. Трябва да стъпваме в неизвестното и страшното, защото е по-добре да сбъркаме, отколкото да съжаляваме, че не сме опитали.