6 вида интелигентност, които не се измерват с IQ тест

Има области в съзнанието ни, които не могат да се измерят със стандарни тестове. Учени като професорът от Харвард Хауърд Гарднър смятат, че има повече от двата вида интелигентност, които са показателни за нашите умствени и емоционални способности. Тези области са шест и  все още няма стандартизирани тестове за тях, които да дадат числени данни, но се смята, че има още поне два вида интелигентност, освен тях:

1. Музикална интелигентност.
Често се приема, че музиката е талант, но професор Граднър смята, че ако оценяваме речника и ораторството като компоненти на интелигентността, то способността за разбиране, усещане и боравене с ритми трябва да се разглежда по същия начин.

2. Пространствена интелигентност.
Способността лесно да се възприема и възпроизвежда състоянието на нещата в пространството позволява на шахматиста да спечели следващата партия, а на хирурга да постигне нов успех. Колко добре се ориентираме в пространството и как определяме траектории на движение са други критерии за умствените ни способности.

3. Телесно-кинестетична интелигентност.
Широкоразпространено е вярването, че „всички атлети са глупави“. Координацията на движенията обаче изисква много работа на интелекта, просто това не може да се измери със стандартен IQ тест. Тази интелигентност съществува в две измерения: способност да използваш цялото си тяло за решаване на проблем или задача и възможност да използваш отделни части на тялото си.

4. Междуличностна интелигентност.
Малко като концепцията за емоционална интелигентност, нали? Междуличностната интелигентност е как разбирате другите хора, как ги мотивирате и ръководите и как работите с тях. Този вид интелигентност е особено важен за лидерите.

5. Лична интелигентност.
Личната интелигентност или способността за самопознание е много трудна за оценка. Но, според Гарднър, това е критично в днешния свят. В съвременното развито общество хората сами определят какъв ще бъде животът им, затова е много важно да осъзнаят кои са всъщност. Ако няма такова разбиране за себе си, това рано или късно ще предизвика проблеми.

6. Интелект на естествен учен.
Способността да се възприемат връзките между видовете живи същества, да се разбират принципите на тяхното взаимодействие е най-важният вид интелигентност. Гарднър го нарича интелигентността на естествен учен или интелигентността на Чарлз Дарвин. Способността да разбираме околната среда е това, което ни кара да правим разликата между ядливо и отровно в природата, а в урбанизирания ни живот (където по принцип не ни се налага да правим такива връзки) пример за такава интелигентност е това да предпочитаме онзи пухкав пуловер от мохер пред твърдия синтетичен.