Продуктивност

5 начина да свършите всичко днес, за да направите повече утре

·

Дайте си сметка какво (и кой) ви губи времето.
Най-добрият начин за това е, да се самонаблюдавате известно време и да опишете писмено действията, бездействията и хората, които с нищо не допринасят за един смислен ден. Имайки под ръка този списък, вече ще видите нагледно срещу какво се борите и ще можете да приложите мерки – основната е да оформите приоритете си и да въведете строга отчетност на времето и как го оползотворявате. За щастие, има инструменти и не малко приложения, които помагат човек да организира деня си по точки и минути.

Сведете до минимум разсейващите фактори. Имайте предвид, че всеки път, когато се разсейвате с нещо, отнема 23 минути, за да се фокусирате отново върху задачата. Това е огромна загуба на време, ето защо трябва да сведете до минимум разсейващите неща около вас – например почистете и подредете работното си място, осигурете си режим „Не безпокойте“, отговорете на всички съобщения преди да се захванете с работа.

Установете кога сте най-продуктивни. Повечето хора инстинктивно знаят кога е пиковото време през деня, в което са най-продуктивни. Ако не сте се замисляли, не е изненадващо, че не ви стига времето. За повечето хора пиковата производителнаст е между 8 и 12 часа. Но има и хора, които са много продуктивни в 16 часа или пък в 5 сутринта. Определете собствения си график според това кога сте най-енергични, за да свършите тогава сложните неща, които изискват концентрация. Така определено ще свършите повече за по-кратко време.

Извлечете максимума от времето си. За повечето хора времето е безплатен и безграничен ресурс, но няма нищо по-погрешно от това. Истински успешните и щастливи хора знаят чудесно колко точно струва времето им и преценяват баланса между това дали времето, в което изпълняват задача, ще се изплати с успех (пари, емоция и т.н)

Намалете работното си време. Eдин хубав стимул да свършите задачи, които бихте свършили за 10 часа, вместо за 8, е, да им дадете 6. Лимитът позволява да отсеете важното и да се концентрирате върху стегнатото му изпълнение. В противен случай изпадате в капана на „работата никога няма край“.