5 признака на високия интелект, за които не знаете

Либерализъм и атеизъм.
Еволюционният психолог Сатоши Каназава стига до извода, че хората, които поддържат либерални и атеистични възгледи, имат по-висока интелигентност. Според неговото проучване „Защо либералите и атеистите са по-интелигентни“ ултраконсерваторите имат среден коефициент на интелигентност 95 в юношеството, докато крайните либерали – 106,5. Малко по-малка е разликата между вярващите и атеистите: средният IQ на вярващите е 97, а на атеистите 103.

Каназава предполага, че религията и консерватизма са продукти на по-дълга еволюция. Но за решението на по-нови еволюционни проблеми, хората трябва да са отворени към нови идеи и възгледи.

Нощен начин на живот.
По аналогия с предишноaтa, Каназава предполага, че в бъдеще по-умните хора ще имат различно ежедневие от еволюционното. Тоест, ако нашите предци са се опитвали да се възползват максимално от деня и са си лягали с настъпването на тъмнината, сега тези с висок коефициент на интелигентност са склонни да пренебрегват този навик. Данните потвърждават хипотезата. Нощните птици са по-интелигентни.

Интровертност.
И още едно откритие на Каназава – умните хора са по-щастливи, ако се срещат с приятели по-рядко. Обяснението е, че високоинтелигентните хора са по-фокусирани върху сложни задачи и проекти. Има и друго обсянение, свързано с въпроса дали умните хора създават добри приятелства. Не. Сътрудничеството е еволюцонен механизъм (хората са склонни да си сътрудничат в името на оцеляването и просперитета). Но по-интелигентните днес се адаптират по-бързо към съвременните културни и технологични условия, така че предпочитат да чертаят сами своя собствен път.

Склонност към доверие.
Изследване на Generalized Trust and Intelligence в Съединените щати, установява, че високият интелект е свързан със способността да се вярва на хората. По-умните хора са по-добри в разпознаването на хората, на които не може да се вярва. Следователно, те са по-склонни към доверчивост.

Ниска физическа активност.
Американски учени установяват, че хората, които обичат да мислят, имат по-заседнал начин на живот. По време на експеримента „Физическата жертва на мисленето“, който изследва връзката между мисленето и физическата активност в ежедневието, откриват, че тези с ниска „нужда от познание“са по-физически активни през работната седмица.

От една страна може да се направи извод, че мързеливите имат умствени предимства, а на немислещите бързо им омръзва интелектуалната дейност. Но от друга, това е доста тревожен сигнал за любителите на мисленето.