Новата реалност

5 финансови урока, които научихме от пандемията

·

По време на криза най-простите истини стават най-актуални:

Нужда от финансов резерв.
Всеки има нужда от спестявания. По принцип всеки знае това, но малко хора спестяват. Обикновено финансов резерв няма, защото хората получават малко и просто няма какво да спестяват. А ако имат такъв, то е трудно той да остане непокътнат от най-различни непредвидени събития. Коронавирусът обаче ни научи, че доходи за поне 3-4 месеца напред са изключително важни, независимо от това колко получаваме.

Добрата работа е официалната работа.
Вече е ясно, че не е добра идея човек да работи на черно, сиво и т.н – това го прави изключително социално уязвим. Коронаиврусът показа как съвпадането на няколко обстоятелства може да доведе глобална криза и хората, които са официално заети са в по-защитена и безопасна ситуация.

Колкото повече източници на доход, толкова по-добре.
Дори стабилен доход може да е ненадежден, защото компанията например може да фалира или да ни съкрати. Ето защо резервните опции са добра идея. В идеалният случай човек може да комбинира активни и пасивни източници на доход. Но, повечето от хората не живеем в идеални ситуации и не е лошо да помислим за допълнителна работа или работа с клиенти на непълно време и т.н. Допълнителните доходи, освен че помагат в трудни моменти, изграждат и връзки и репутация, които могат да се окажат безценни в един момент.

Дългове се трупат само в краен случай.
Не е сега моментът да плащаме капризи на вноски. Заемите не са тоталното зло, но са инструмент, който трябва да знаем как да използваме разумно. Също така, заемите не са за хора, които нямат пари. Те са за хора, за които е гарантирано, че имат пари, но не веднага.

Информирането е лична отговорност.
По време а пандемята властите взимат различни антикризисни мерки и информирането за възможностите е изцяло наша отговорност. Никой няма да дойде да ни каже, че имаме право на някакъв вид подкрепа. Да не знаем за възможности като данъчни облекчения, плащания и др. значи да пропускаме възможности.