4 типа умни хора, които сами пречат на успеха си

Ако имате вече малко повече жизнен опит, знаете, че високата интелигентност не винаги гарантира успех в живота. Понякога тя е пречка и може да е придружена от психични проблеми, сред които саботирането на собствения успех и саморазрушителните поведения са често срещани. Има няколко типа интелигентни хора, на които това се случва:

1. Тревожният.
Има доказателства, че тревожността и интелигентността са тяно свързани – колкото по-висока е интелигентността, толкова е по-голям рискът от тревожност.

Защо това пречи? От една страна тревожността значи, че си подготвен за трудности. Но от друга тревожните хора разиграват само негативните сценарии в умовете си и това действа на страха от провал. Освен това тревожността отнема време, натоварва психически и вместо да се занимава с целите си, човек се обърква и загубва в дълбок самоанализ на чувствата и строгост към себе си.

Да, основният съвет е да спрете да се самонавивате, но като цяло това не е толкова лесно – истинските техники за това са свръзани с приемане и освбождаване на тревожността, овладяване на техники за релаксация и работа с психотерапевт.

2. Нереализираният отличник.
Бившите отличници са тази, които в детството са получавали само похвали и добри оценки. Тези хора в зряла възраст често се сблъскват с краха на илюзиите, защото животът не е контролираната среда на класната стая и са недоволни от това как протича живота им. От една страна с възрастта надарените деца осъзнават, че не са толкова изключителни, колкото са ги учили. От друга осъзнават, че истинския свят не ти дава удостоверения и хвалби, а от трета чувстват натиска на високите стандарти, които възрастните са им поставяли в детството. В резултат на това те се справят трудно със стреса и страдат от объркване, разочарование, неувереност в себе си, страх от неоправдание на очакванията, прегаряне.

3. Самотникът.
Проучвания показват, че хора с висок коефициент на интелигентност се радват по-малко нжа живота и като цяло избягват общуванията и често предпочитат самотата. Това се случва, защото колкото по-интелигентен е един човек, толкова по-трудно му е да намери задоволителен събеседник, с когото да му е интересно. Това води до нарушаване на способностите за изграждане на полезни връзки и взаимоотношения. Освен това такива хора имат и високо мнение за себе си и смятат, че са твърде умни и специални, което е трудна отправна точка за изграждане на успешна кариера.

4. Рисковият играч.
Някои от високоинтелигентните хора са по-склонни да поемат рискове и да вземат необмислени решения, което често води до загуби. Освен това, заради тази наклонност, високоинтелигентните хора от този тип постоянно са в търсене на нови преживявания и се смятат за неуязвими, а това води до все по-опасни експерименти (например с наркотици)

За да постигнат успех, е важно такива хора да се забавят във времето и да имат предвид, че развитият ум все още не е направил никого, уви, неунищожим.

Към рисковите играчи спадат и самоуверените – явно умни хора, които бързо усвояват и анализират информация и достигат до същността на сложни явления и като това се случва от детството, у човека с течение на времето нараства увереността, че той може да разбере дори най-обемната тема за нула време или да реши нов проблем в движение. В резултат на това такива „умници“ са склонни да дезинформират, да дават глупави съвети и да правят глупави грешки.