Бъдеще

4 важни въпроса, ако искате да останете търсени на пазара на труда в следващото десетилетие

·

На трудов пазар, който страда от хронична липса на необходими компетенции за работа, вече не е достатъчно да имате само умения в тясна сфера (индустрия), а трябва да развиете доста повече дигитални умения и гъвкави такива.

Ето няколко факта: до 2025 година световната икономика ще губи около 18 трилиона долара годишно поради несъответствието на уменията на работниците. Според прогнозите на СЗО до 2050 г. всеки трети работник в развитите страни ще бъде на възраст над 70 години. В проучване на Deloitte от 2020 г. сред 6000 ръководители от 99 държави, само 17% от анкетираните съобщават за висока степен на готовност на служителите да се адаптират, преквалифицират и да поемат нови роли.

От всичко това произтичат две новини: хубава и лоша.
Лошата е, че за да работите и да сте търсени, ще трябва отново да учите и ще го правите постоянно до края на трудовия си живот. Хубавата е, че работата придобива все по-интелектуален характер. Възрастните ще бъдат търсени по-дълго, а необходимостта от преквалификация и развиването на нови способности ще забавя стареенето. Според това какъв тип човек сте и ако от 25-годишен мечтаете да се пенсионирате, това може да е лоша новина, но за повечето хора това е сбъдване на мечтата им за дълъг живот с високо качество, изпълнен с търсения и смислена работа.

Защо се променят търсените професии?
По три причини. Първата е очевидната – технологичното развитие води до автоматизиране на процесите и развитие на дигитални услуги във всички сфери на живота, което намалява търсенето на хора в традиционните услуги (продавачи, консултанти в офиси) и бек офис (оператори, застрахователи, счетоводители). Втората е скоростта на промяната, която се катализира от пандемията. Промените могат да се случват не само заради технологиите, но и заради целите и начините на работа на организациите към по-гъвкав. Третата причина е свързана с промените в корпоративното управление. Успешните компании развиват три области: run (поддръжка на основни бизнес процеси); change (проекти за непрекъснато подобрение, иновации); disrupt (промяна на бизнес модела, навлизане на нови пазари). Под натиска на необходимостта да бъдат ефективни организациите не добавят, а преразпределят броя на служителите между тези три области. Също така организационните структури стават все по-хоризонтални и с все по-малка нужда от нива мениджъри и др. Отдалечената работа също променя корпоративния свят.

Кои са уменията с най-голям потенциал за търсене?
На първо място са дигиталните умения – създаване на дигитални продукти, работа с данни, използване на технологии, киберсигурност и др. Гъвкавите (човешките) умения обаче не са на второ място – системно мислене, резултатна ориентираност, самоуправление, сътрудничество, ориентираност към клиента, но също и способност са учене, толерантност към несигурността и любопиство. Тези качества определят успеха на човек в един непрекъснато променящ се свят.

Перспективно ли е да си с хуманитарна специалност?
Смята се, че един математик или човек с техническо образование ще се преквалифицира по-лесно в хуманитерните науки, отколкото спецалист по хуманитарни науки да стане например такъв по роботика. ИТ специалистите в момента са най-дефицитните специалности – разработчици на софтуер, учени по данни, специалисти по киберсигурност. Високо ниво на дигитални умения трябва да притежават и хора, които притежават професии на пресечната точка на хуманитарни и технически: дизайнери, „собственици на продукти“, гъвкави треньори, изследователи на клиентския опит, маркетолози и т.н. Но високата дигитализация, постоянните промени и разпространението на дистанционната работа имат отрицателно въздействие върху хората (и екипите). До степен, че губят чувство за социално благополучие. Ето защо, специалисти в областта на психологическото консултиране, развитието на екип, разработване на програми за благополучие на служителите – тези професии ще се добавят към списъка с дефицитни през следващото десетилетие.

Какво може да направи всеки от нас?
Първо, да приеме че „лошата“ новина всъщност е хубава – ученето цял живот е нещо прекрасно и гарантира смислен и пълноценен живот. Според една поостаряла гледна точка, трябва да инвестираш повече в развитието на това, в което си добър, без да губиш време за друго, в което никога няма да си най-добрият. Това може да е валидно за кариера, която се очаква да продължи не повече от 20 години. Но реалността днес е, че в бъдеще хората ще имаме по две и три кариери и е много полезно да влезем в нов кръг от етапа на съзнателната некоптентност още сега. Например за един HR може да е логично да се усъвършенства в коучинг уменията си през целия му живот, но трябва да научи продуктово управление и програмиране, тъй като няма шанс да остане в професията си без тези нови умения.

Второ, да използва възможностите. Живеем в абсолютно безпрецедентно време, когато възможностите за обучение и самообучение са навсякъде – подкасти, филми, курсове, образователни видеа, литература, списъкът е безкраен.

Трето, да се учи на работното си място още сега. Дори, ако не сте обхванати от дигитализацията, помислете какъв проблем бихте могли да разрешите с технологията. Помислете за кариерни преходи с временен спад в доходите, но с перспектива. Не се страхувайте да промените напълно професията си, дори и да сте доста над 50 години, има все повече такива успешни примери