Now Reading
3 причини да престанете да вярвате в мита за призванието

3 причини да престанете да вярвате в мита за призванието

Гледали ли си „Патерсън“? В него героят на Адам Драйвър беше открил щастието, себе си, любовта и беше израснал като поет, бидейки шофьор на автобус в малко градче. Приятелката му всеки ден менеше мнението си в търсене на призванието.

„Избери си работа, която обичаш и нито един ден няма да работиш.“ Освен красива, тази мисъл е и вярна – хората, които обичат работата си наистина не я чувстват като бреме. Но проблемът е, че тази сентенция се възприема идеалистично. Човек може да се чувства удовлетворен и щастлив от труда си и без да е божествено призван да извършва единствен, много специален и отреден само за него. И в повечето случаи хората, които прекарват живота си в преследване на призванието не постигат хармония и успех, а разочарования. Ето защо:

Не сте подготвени за трудности.
Идеята, че е достатъчно да разбереш за какво си призван, за да си успешен и щастлив, е катастрофална. Тя  пречи да се концентира човек върху трудностите, времето, ресурсите, които ще са  необходими, за постигне някаква цел и да успее. Приема, че след този миг на просветление, в който пред него ще се открие единственото му предназначение, всичко ще се подреди от самосебе си – ще срещне правилните хора и лесно ще постигне успех.

Истината е, че е по-вероятно да не сте подготвени за много дълъг период на учене, работа, понякога без заплащане, без специални постижения, без положителна обратна връзка, а това е тежко изпитание и с него се справят само хора, които поначало са настроени за трудности.

За разлика от неефективното инсталиране в мозъка на идеята, че всичко е предопределено към щастие и успех, стига само да намерите това единствено нещо, не е ли по-добре да възприемете прагматичен подход и да усвоите начини за справяне с трудностите и поддържане на мотивацията в трудни времена?

Мислите, че нищо не подлежи на промяна.
Смята се, че призванието е едно за цял живот, че е заложено едва ли не в генетичния код. Едва ли има по-ограничаваща жизнена философия, особено в света, в който живеем днес. Благодарение на мита за призванието много хора вярват, че трябва да се придържат към решение, което са взели много отдавна. В крайна сметка пропускат интересни възможности. Реалността е, че повечето хора са мултипотенциални – имат възможности едновременно в няколко области и могат да се развиват в няколко посоки. А това им дава възможност да менят посоките, да се адаптират спрямо условията на средата. Освен това не е рядкост това, което се възприема като призвание, да стане досадно бреме още с първите появи на трудности и разочарования. Не е ли по-разумно да откриете не едно единствено нещо, а да се запасите с набор от знания и умения, които ще ви помогнат да се реализирате успешно в различни посоки?

See Also

Правите глупости.
Забелязали ли сте, че повечето призвания са свързани с творчество, спорт или са на другия край на света. На Земята сигурно няма едничък човек, открил мисията на живота си в това да работи на гише в Топлофикация или на гладачна машина в химическо чистене. Но пък е населена с призвани да бъдат пътешественици например. Резултатът от това е, че при първите трудности хората възприемат истинската си работа като скучна, не достатъчно творческа, авантюристична и лишаваща ги от това да търсят щастието и делото на живота си. В този момент някои тръгват да търсят истината в Индонезия или Индия, други хвърлят всичките си спестявания или увисват на врата на роднини, за да намерят средства за идея, което може да изхвърли зад борда не само тях.

Разбира се, че да седиет в офиса и да живееш на едно и също място не е вълнуващо. Разбира се, че да пътувате, да се самоанализирате и да експериментиратее нещо хубаво и е ценен житейски опит. Разбира се, че да правите неща, които ви вълнуват и вдъхновяват е прекрасно. Но това не е митичното призвание, това е да си жив и да поддържаш интереси в някава област. И тази страст, която открива човек, често е като връзката между апетита и храненето. Когато започне да се ангажира реално с нещо, тогава развива вкуса си към него и се увлича, тогава го превръща в страст. В едно изследване са интервюирани предприемачи, за да се изследва връзката между усилията и страстта, и резултатът е, че тя е развиваща се – колкото повече пари, време и труд инвестират в проект, толкова по увлечени си от него. И обратно.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
1
Не ми допада
1
Става
0
Страхотно
0
Супер
2
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top