3 начина да преодолеете синдрома на самозванеца

„Нямам какво да кажа“, „Сега ще разберат, че за нищо не ставам“, „Сигурно са се объркали нещо“… Ако сте запознати с подобни самовнушения, то много вероятно е да страдате от синдром на самозванеца.

Синдромът на самозванеца е състояние, при което човек не вярва, че е заслужил собствените си успехи и смята, че те са плод на случайност. „Самозванците“ често смятат, че не са достойни, че просто са се отзовали на точното място в точното време, че нямат нищо съществено като качества, знания и умения. В миналото от синдорм на самозванеца се е смятало, че страдат основно професионалисти жени, но все повече проучвания показват, че синдромът не засяга само тях, а и мъже, както и студенти.

Хората формират синдром на самозванеца под влиянието на комбинация от вътрешни и външни фактори. Вътрешните включват личностни черти и характер на човек: перфекционизъм, високи вътрешни стандарти, твърде строги изисквания към себе си. Външни – семейно възпитание и среда. Например, ако родителите са били твърде взискателни към детето, тогава то инсталира идеята, че „За да бъдеш обичан, винаги трябва да си на върха“.

Как се преодолява синдромът на самозванеца?
Не е необходимо човек да се отърве от синдрома на 100%, а да се сведе до комфортно ниво. Ето 3 практически начина:

1. Научете другите на нещо, което знаете.
Често на „самозванеца“ му се струва, че нищо не знае и не може. Обикновено е точно обратното – той знае страшно много, само че не вярва, че знанието му има стойност и го приема за даденост. Не е нужно да сте преподавател, за да научите някого на нещо. Ако някаква категория хора знае по-малко за нещо от вас, тогава вече можете да дадете полезни препоръки и да продължите да се развивате с аудиторията си.

2. Променете настройките.
„Успехът ми не е заслужен“, „Всъщност аз съм безполезен“, „Всичко това се случи случайно“ – трябва да прекъснете този негативен поток от мисли. Запишете в тетрадка всички негативни мисли и нагласи, които възникват в главата ви по време на „атаките“ на синдрома. След това до всяко твърдение напишете друго, положително. Например: „Не заслужавам похвала“ – „Ценен съм и уважаван от колегите“ или „За нищо не ставам“ – „Аз съм отличен специалист“ и т.н.  Всеки път, когато в съзнанието ви се появи негативно отношение , мислено го променете с обратното. Отначало ще е трудно, но с течение на времето ще започне да се случва автоматично.

3. Фокусирайте се върху постиженията си.
Отново писмено разделете листа на 3 колони. Първата е „Факти“, втората „Мисли и чувства“, а третата „Действия и навици“. В първата записвайте сухите факти – постиженията каквито са. Например „Издателството ще издаде книгата ми“. Във втората запишете мислите и чувствата си и преценете колко вероятно е това, например „Сигурно нямат автори, затова са избрали моята книга.“ (30% вероятност). В третата запишете действията, качествата и уменията, които са ви помогнали. Например „Подробно съм запозната с темата, пиша много добре и структурирано.“ (80%). По този начин виждате нагледно, че вашите успехи и постижения в по-голямата си част са резултат от вашите усилия, а не щастлив случай.

В заключение: „Синдромът на самозванеца“ е илюзия. Базира се само на вашето мнение, а не на факти. Това е субективен вътрешен, а не обективен външен процес и всеки може да го преодолее. Изберете някое от по-горните или и трите действия и опитайте. Със сигурност ще е трудно в началото, но с времето ще разберете, че си е заслужавало да счупите оковите.