3 мита, които ни пречат да изградим добри навици

Знаете ли, че над 90% от хората си даваме новогодишни обещания, но под 8% ги изпълняват? Обикновено стремежите са свързани с формирането на добри навици, които да спомогнат за различни цели – да отслабнем, да спрем да пушим, да се грижим по-добре за себе си и др., а сякаш всички съвети как да го постигнем не работят и в крайна сметка се проваляме. Защо е така?

Има няколко мита, които кръжат около формирането на навици като досадни мухи. Дали решението не е в това да ги разпознаем и елиминираме веднъж завинаги?

1. Промените се случват с желязна воля и дисциплина.
Обикновено хората придават голямо значение на волята, особено ако са постигнали нещо и смятат, че всички останали трябва като тях да имат „воля“. Волята е равна на принуда към страдание. Например, да страдаш пред парче торта, но със силата на волята да устоиш да не го изядеш. И ако приложиш тази воля за определено време, после всичко ще е наред. Това е причината повечето диети и планове да се провалят – волята е изчерпаем ресурс, егото е изчерпаем ресурс. Ключът не е в изтезанието и дисцилината, а в това да създадем т.нар хакерски цикъл – това е напомняне (спусък), че нещо (събитие) трябва да се случи във времето. Например, програмираме алармата на часовника за ставане в 5, след което следваме модел на елементарни действия, които сме определили – чаша вода, обличане на спортния екип, слагане на крачкомера на ръката, излизане, почивка на определи места, връщане, душ. Когато такива действия се автоматизират, волята няма роля. Играе роля това, че изграждаме навик, а той е много по-надежден начин за промяна, той е неизчерпаем ресурс, за разлика от волята.

2. Навик се изгражда за 21 дни.
Това, че навик се изгражда за 21 дни е твърдение от 60-те години на ХХ век. Тогава, в книгата си „Психокибернетика“, Максуел Молц го употребява за пръв път и по-късно идеята се подема от експерти по личностно израстване и психолози, които като цяло казват, че ако издържим 21 дни без да хленчим, оплакваме и мързелуваме, ще успеем. Има дори книга, озаглавена „Свят без оплаквания“, където авторът Уил Боуен предполага, че три седмици без критики и оплакване могат коренно да променят живота на човека. И това звучи супер! За по-малко от месец можем да се отървем от проблеми, толерирани понякога с десетилетия. 21 – магичното число. Само, ако успеем да спортуваме 21 дни, ако успеем да ядем повече зеленчуци 21 дни, ако четем по 10 страници на ден за 21 дни на 22-ия ще сме здрави, слаби и начетени, и пружинката ни ще е навита до края на живота. Да, но не. Нов навик се формира за много по-дълго време – например този за спортуване е изследван сред нови членове на фитнес зали и е установено, че някъде след 6 седмици може да се говори за наченка на навик. Така че, трябва да си дадем време. Много повече време от 21 дни.

3. Най-важното е да променим себе си и да правим нещата, защото „така трябва“.
Това, както и желязната воля, също е мит. Струва ни се, че ключът към промяната е в поведението ни и приемаме, че само, ако го променим, както правят успелите хора, ще променим навиците си. Но в същото време напълно игнорираме ролята на околната среда, която също е доста значима. Например, решаваме да ставаме в 5, да победим себе си и да отидем на котлона да варим овесени ядки, защото „така трябва“. На петия ден сме се предали, защото това е отвратително и не сме анализирали истинския си проблем и собствените си нужди – може да не обичаме овесени ядки, може нямаме достатъчно ентусиазъм да готвим сутрин. Може би трябва да си купим някакъв друг вид овесени ядки, които можем да сложим от вечерта, или пък да осигурим плодове и ядки, за да е по-вкусна. А може изобщо да не искаме да ядем овесени ядки, а предпочитаме да вземем здравословна закуска от някъде на път към офиса. Приемането на нещо, защото „трябва“, означава да разчитаме отново само на дисциплината. Необходими е да се познаваме и да ззнаем и какво би ни накарало да се чувстваме добре по пътя на изграждането на новите навици, и да не приемаме готови рецепти, иначе новите навици никога няма да бъдат изградени – намирането на това какво работи за мен е много по-важно от това какво е работело за еди-кой си.