3 капана на мисленето, които ни отдалечават от успеха и парите

Когнитивните капани на мисленето са грешки в преценките ни, които ни пречат да възприемаме адекватно реаностите, за правим правилните изводи и да предприемем необходимите действия. За кариерата такива капани са важни, защото попадането в тях възпрепятства напредъка – не само по кариерната стълбица, но и по отношение на заплащането. Ето кои са те:

1. Подценяваме бездействието.
Хората често избират да бездействат, защото така бягат от отговорност. Колкото по-висок е въображаемият риск, толкова повече решаваме да не правим нищо и да разчитаме на случайността. Струва ни се, че седенето в този капан на бездействието е по-безопасно, отколкото да се опитаме да променим нещо. Класическият пример е подценяването на здравето, но не само – в работата също може да се появи, например като не искаме да се въвличаме в нов проект или да предложим нестандартна идея. Изборът на бездействие обаче ни лишава от възможността за напредък, включително финансов.

Ако сме вече в този капан, решението е да оценим какво губим и какво печелим, ако стоим в статично положение и да премерим на кантара дали сме ОК с това бездействието да ни пести енергия, време и да ни държи „на сигурно“ или да поемем инициативата за прогрес и успех.

2. Ефектът на контекста.
Капучиното е по-вкусно, когато човек стои на плетен стол под чадър и наоколо звучи лоунж музика, отколкото на пластмасово столче в барчето под блока. Това се нарича „ефект на контекста“ и в маркетинга той се използва с пълна сила. Ефектът на контекста ни кара да обръщаме повече внимание на дребните детайли, а не само на основните параметри. Този капан в работата може да ни накара например да вземем решение да приемем позиция, защото ще получаваме безплатни козметични мостри или пък заради много приятна обстановка и т.н. И обратно – можем да откажем работа, защото офисът не е приветлив или няма кафе.

Това, което е важно, за да излезем от този капан,е, да отсеем кои са истински важните параметри за нас и да се фокусираме върху тях, когато взимаме решение, и да ги напишем в списък. Например заплата, перспективи за растеж, бонуси и т.н. Както и при пазаруването със списък, приоритетите ни не могат да са много дълъг списък – той трябва да е възможно най-кратък, за да се концентрираме върху истински важното и нужното за нас.

3. Неизчерпаемият оптимизъм на „Полиана“.
Полиана е непоправим оптимист и героиня от детската литература. Дори има понятие pollyannnaish, което значи точно това – невероятно оптимистичен човек. Но този оптимизъм представлява и капан, и това е дефинирано в психологията като „принцип на Полиана“. Накратко това е склонността да се приемат само положителни сигнали и да се игнорират отрицателните, а ако такива все пак се забележат, да се търси плюса в тях. В работата това би означавало, че колега с такъв принцип приема само положителните отзиви за себе си и игнорира критиката. Но липсата на чуваемост за критиката лишава „Полиана“ от пространство за развитие.

Решението на този феномен не е да се превърнем в песимисти и негативни хора, а да работим върху това да изключваме този защитен механизъм на чуваемостта, когато говорим с началници, треньори, ментори, възрастни хора и т.н.