16 кратки фрази, които те представят в негативна светлина в офиса

Може би днес си казал  поне една от тези дежурни, кратки фрази, които на пръв поглед са безобидни, но всъщност се приемат много негативно и развалят впечатлението за теб. 

„В крайна сметка и аз имам право на мнение…“
Когато човек навърши пълнолетие се смята, че е способен да защити гледната си точка, а това означава известна непоколебимост. Като казваш това, защитаваш не мнението си, а правото да го имаш, а това натоварва хората, които те слушат и се настройват за битка.

„Просто казвам, че …“
Няма значение колко сериозен си и колко дълго си говорил – „Просто казвам, че …“ е фраза, с която намаляваш стойността на думите си, които стават „просто думи“, които могат да се пренебрегнат.

„Това са моите пет цента…“
Първо, това е фраза, която не съществува на български и звучи глупаво, нищо че е модерна. И второ, наистина ли мнението ти струва пет цента? Не е ли по-добре да избереш да кажеш нещо по-достойно? Не настройвай хората на вълната, че мнението ти не струва и няма смисъл да те слушат.

„Не е моя вината, че …“
Работната среда не е съдебна зала и концепцията за виновност/ невинност няма място в нея. Когато колегите ти чуят подобно нещо първо ще помислят, че бягаш от отговорност и второ, поставянето на отношенията в професионална среда по този начин, е сигурна заявка за проблеми. Работата е място за решаване на проблеми. Предлагай решения.

“Ох, аз хич не съм запознат с…“
Тази фраза обикновено се произнася от хора, които не желаят да се натоварват с някаква задача, искат някой друг да свърши работата и си мислят, че като кажат, че не са наясно как работи принтера, или как да си запазят документа в PDF, или как се прави презентация в Power Point, ние всички ще се хванем на въдицата, че всъщност има някакви увреждания и трябва да свършим работата. В повечето случаи жертвите се хващат, но не защото не разбират, че колегата бяга по тъча, а защото са отговорни хора, които спазват крайните срокове и следят за качеството на резултатите.