10 умения, които работодателите ценят все повече

По данни на The Future of Jobs на Световния икономически форум, повече от една трета от уменията, които работодателите оценяват сега и в близко бъдеще, не са били смятани за важни още през 2015 година. Причината за това преориентиране е скоростта на развитие на технолгтиите.

Но да не бързаме с навлизането на роботите навсякъде – те не могат да заместят напълно съществуващите професии, но заместват напълно много от съществуващите задачи. Ето защо хората, за да се развиват в кариерно отношение, ще трябва да развиват по-човешки качества и умения у себе си. Фокусът тук е наистина в развиването и награждането. Ето кои са първите десет, подредни според важността:

1. Комплексно решаване на проблеми.
Това умение прави професионалиста не просто брънка във верига от колеги, а позволява да открие проблем, да идентифицира източника, да разбере последиците и да предскаже потенциалните проблеми и да ги предотврати. Според експерти, през 2020 г. способността за решаване на проблеми се изисква за 36% от работните места.

2. Критично мислене.
През 2018 г. изкуствен интелект за пръв път победи човешките резултати на тест за четене и разбиране на текст в Станфорд. Нарастващите възможности на роботиката обаче само увеличават нуждата от хора, които могат да мислят критично. От индивида зависи да прецени колко оптимално и етично се използва технологията и как да я калибрира, така че да бъде полезна.

3. Креативност.
Тук отново се намесва изкуствения интелект. Microsoft научиха AI да рисува обекти въз основа на подробни текстови описания. Очевидно това е само началото, така че нуждата от прости изпълнители намалява. Но AI не могат да генерират идеи – хората могат. Ето защо работодателите ще търсят хора, които подхождат към дадени задачи с мислене извън рамките. През 2015 година креативността е била едва на десето място в класацията на търсени умения.

4. Способност за управление на хора.
Важно е не само да може да координира служители на компанията и да поставя задачи, но и методите, по които човек го прави. В бъдеще работодателите ще се нуждаят от лидери, които са в състояние да мотивират хората, да развиват таланти и да създадават ефективни екипи. Това изисква ярки човешки качества – харизма, чар, съпричастност.

5. Взаимодействие с хората.
Тази точка само подчертава общата тенденция за значението на социалните умения в бъдеще. Болната точка от автобиографията – „работа в екип“ – ще стане критично важна. Адаптацията към нови среди, преговори, сътрудничество, подходяща грижа, поемане на отговорност – всичко това ще трябва се учи и ще става все по-важно.

6. Емоционална интелигентност.
Способността на човек да разпознава емоциите, мотивите на другите и да им реагира правилно, се смята за основното умение за успешно функциониране в обществото. Компетентният отговор на реакцията на човек ще помогне да се установят взаимоотношения не само в екипа, но и с клиенти и конкуренти. А и извън работата е полезно.

7. Възможност за анализ.
Има все повече канали за получаване на информация, така че стойността на служителя се увеличава, когато може да систематизира и анализира получените данни и на тяхна база да вземе най-доброто решение. В същото време скоростта, с която специалистът прави изводи, ще бъде един от ключовите критерии за оценка на това умение.

8. Фокус върху клиента.
Умението за активно търсене на начини да се помогне на някого, все още се търси в сектора на услугите, където най-често хората взаимодействат помежду си. Желанието да се помогне на другите обаче ще е необходимо и в екипи, ако това е от полза за всички.

9. Умение за преговори.
Как човек урежда различията, как предлага компромиси, привежда преговарящите към обща гледна точка, ще бъде особено търсено в компютърната и математическата област, както и в областта на изкуството и дизайна.

10. Гъвкаво мислене.
Специалистът ще трябва да се научи да мисли над няколко идеи наведнъж, да не върви по очевиден начин и най-оптимално да въвежда нова информация и технологии в работния процес. Когато общува с хората, ще бъде оценена възможността да разбере всичко казано от събеседника и да коригира линията на поведение в зависимост от неговата личност.