Хибридната работа може да се окаже не това, което очакваме

На пръв поглед хибридният модел на работа изглежда „най-доброто от двата свята“ – човек покрива част от графика си у дома, а друга – в офиса. Изглежда при тази формула всички печелят – в едно проучване от май 2021 г.  83% казват, че искат да преминат към хибридния модел след пандемията. Но това, което изглежда бъдещето на труда, може да се окаже не чак толкова добро решение и вече се появяват данни за това.

В скорошно глобално проучване на Tinypulse (платформа за ангажиране на служители) повече от 80% от лидерите съобщават, че хибридният модел е изтощителен за служителите. Те го описват като по-емоционален в сравнение с изцяло отдалечената работа и натоварващ, сравнен дори с работата изцяло от офис. Като се има предвид, че много бизнеси се пренастройват към този модел, може би е добре да се разгледат и червените флагове по пътя.

Наличието на хибридна възможност в началото се възприе с голямо облекчение – хората най-после изглежда, че имат контрол върху работния си ден и могат да балансират с натоварения си домашен живот. С течение на месеците обаче, изглежда че хибридната работа се превръща в главоболие, което нарушава рутината и продуктивността на вече установения ден на работа от вкъщи. Така дни, в които служителите се чувстват спокойни и фокусирани, се редуват с други, в които седят по 8 часа на бюрото си в шумен офис и гледат екран, пренастройваки се на начините на работа преди Covid. В крайна сметка се оказват с две работни места за поддържане – едно в офиса и едно у дома. Това означава планиране, рутинно спиране и стартиране, постоянно безпокойство. Не на последно място хибридният модел вече не е новост и ентусиазмът около него също изчезва с времето, когато хибридният график бързо се сблъсква с трудности.

Организации, които никога преди не са прилагали такъв модел, създават политика без да се консултаират със служителите, а оптимизмът отстъпва място на умората. В проучването на Tinypulse сред 100 служители по света, 72% съобщават, че са изтощени от този модел – почти двойно повече от числата за напълно отдалечени служители и повече от работещите изцяло в офиса. Да, извадката е много малка, но все пак отразява по-широка тенденция. Хибридът изисква чести промени в ежедневните навици, така че е трудно да се намери рутината. Познатата е график за офиса, график извън офиса. В случая има физическо пренасяне на труда напред назад между дома и офиса, което може да се отрази и психологически. Познатата рутина е график в офиса и такъв. 20% от работещите в Обединеното кралство съобщават за чувство, че са „винаги включени“, което произтича от борбата за адаптиране към хибридния модел и размитите граници между дома и работата.

Резултатът от това разочарование е, че служителите гравитират към единия от двата вида работни места – този, който им позволява да контролират графиците си.

И все пак опитът до момента не означава непременно, че хората трябва да се върнат към единия или другия тип работа, хибридната работа все още може да създаде перфектната хармония за работещите, стига да се слушат сигналите от работодателите и моделът да се усъвършенства. В крайна сметка хибридната практика все още не е втора природа, така че ще отнеме време, енергия, мислене и организация, за да се превърне наистина в „най-доброто от двата свята“.