Фразите, с които отблъскваме парите от себе си

Не става въпрос за магически заклинания, а за фрази, които могат да ни доведат до фалит и да разрушат връзките ни. 

„Няма смисъл да се чете договорът, той е стандартен“.
Подписването на един договор означава, че сте прочели правилата и условията, и сте съгласни с тях. Нечетенето на договор е причина често да се сблъскваме с неизгодни условия, скрити плащания и др. неприятни и неочаквани задължения.

„Как мога да спестя с моята заплата!“
Буквално всяка статия за спестяване е придружена с коментар на някой, който оценява само приходите си. Ако човек е с високи доходи, може да си позволи волности, но хората с малки заплати е просто задължително да се отнасят разумно към парите си.

„Два лева не са пари“.
Да, два лева няма да разрушат структурата на бюджета ви, но те никога не са само два. Най-лесно се харчат много по два лева. Можете да сметнете какво означават два лева дневно в разстояние на една година и какво можете да си позволите с тях.

„Ще ти върна, когато мога“
Златното правило е да не искате заеми от никого и да разполагате с това, което имате. Но, ако по някаква причина сте взели заем от близък, запомнете едно – той никога няма да забрави, че му дължите пари. Независимо дали „си ги иска“ или не. Това е петно в отношенията ви, което не си заслужава. Ето защо, не взимайте, а ако взимате, връщайте в мига, в който сте определили.

„Вярно, ще го изплащам две години, но още днес ще имам нов iPhone”.
Кредитирането е полезен инструмент, само ако е оправдан от непосредствена нужда. Например, развалена пералня. Определено ви трябва веднага, иначе ще перете на ръка. Най-новият модел смартфон не принадлежи към групата за нужни предмети за изплащане, освен ако не притежава някаква магична функционалност, без която денят ви утре не може да започне. Да не говорим, че радостта от такава покупка е точно два дни – за толкова се свиква с нея и преставаме да я забелязваме. На третия излиза нов модел, който започва да ни привлича дори повече.

„Не мога да се излагам пред хората“.
Личният бранд е нещо много важно, но той трябва да е автентичен и да отразява това, което сте.
Заради хората и създаването на повърхностни впечатления не трябва да затъвате в дългове. Абсурдно е да се лишавате и обричате на преливане от една кредитна карта в друга, само защото искате да не се „излагате пред хората“ с покупки и преживявания за въображаем статус.

„Остави, аз ще платя.“
Не плащайте сметките на приятелите си заведенията, колкото и да желаете. Това става много бързо навик и в един момент даже се подразбира. Отнасяйте се разумно към парите си и, ако сте решили да покриете сметката на масата, обявете, че имате повод, за да го направите.

„Веднъж се живее“.
Да, веднъж се живее, но животът няма да приключи в мига, в който се върнете от Малдивите, които ще „гладувате“ в следващите месеци. Животът е дълъг и непредсказуем. И нещата, които правите днес, се отразяват на това как ще живеете след 20 години. А настройката, че трябва да преживеете всичко сега, на цената на заеми и лишения е не само неправилна, а и не води до удовлетворение. Човек изпитва най-голямото щастие, когато е осигурил нещо за себе си и близките си с планиране, труд и търпение, а не с поредния камък на шията.