Now Reading
Финансовите грешки на бабите ви, които не трябва да повтаряте

Финансовите грешки на бабите ви, които не трябва да повтаряте

 

Съхранявате парите си „под дюшека“.
Когато парите ти са се стопявали пред очите ти и си преживял една-две финансови реформи в живота си, е нормално да си подозрителен и да искаш парите ти да са до теб. Но това не е най-доброто, защото парите се влияят от най-различни фактори, които ги обезценяват. За да не се обезценят спестяванията, те трябва да генерират годишен доход поне равен с инфлацията.

Не разпределяте спестяванията си.
Баба ви вече е губила спестяванията си в спестовната си книжка и от страх нищо повече не е направила. Вие трябва да инвестирате и да се страхувате. Страхът е хубаво нещо, защото всяка инвестиция е свързана с шанс да загубите. Колкото по-висока е възможната рентабилност, толкова по-висок е шанса да загубите. Но инвестирането в едно нещо е също толкова рисковано, колкото и да съхранявате парите под дюшека. Най-добрият начин е да комбинирате финансови инструменти с различна степен на опасност и рентабилност.

Надявате се на държавата.
Пенсиите и липсата на индексацията им например са ярък случай. Да, теоретично държавата трябва да осигури на гражданите си нормална старост – само че това все не се случва и стандартът в един момент започва да се влияе от това дали някой управляващ ще „даде на пенсионерите по 50 лева“. Политическото говорене не е направило възрастните хора по-богати. Затова трябва да се грижите за бъдещата си пенсия и за алтернативни на задължителните опции от мига, в който започнете да работите.

Разглеждате децата си като инвестиция.
Ако детето е инвестиция, то тя е рискова и с неясна рентабилност. Детето е човек с отделни възможности, хобита, жизнен път изобщо, живее в други условия, влияят му най-различни фактори. Така че колкото и пари да инвестирате в него, не е ясно, че един ден ще печели толкова, че да ви издържа на свой ред. В средностатистическия случай човек има пари, колкото да покрива някаква част от издръжката на семейството си.

See Also

Подкрепяте децата си до пенсионирането им, ограничавайки се от всичко.
Идеята, че децата не са длъжни да помагат на родителите си е достатъчно скандална, но ето още една – родителите също не са длъжни да помагат на пълнолетното си потомство. Само че на практика често на „детето“ се помага, докато му побелее косата. В България е пълно с възрастни хора, които заделят от скромните си пенсии, за да подкрепят „децата“ с цената на лишения. Истината е, че те са направили вече достатъчно – имали са деца много по-рано от следващите поколения и не са могли „да си поживеят“, както се казва. И когато децата са им пораснали, е време да започнат и те живеят или най-малкото да проумеят, че в това да се позабавляват и да похарчат някой лев и за себе си, няма нищо лошо.

Работите здраво, държите главата наведена и се жертвате „за идеята“.
В същото време не можете да говорите за постиженията си никога, защото не искате да звучите нескромно и вярвате, че всички ще оценят и възнаградят факта, че сте усърдни, кадърни, знаещи и можеши,  без никога да ви се налага да искате повече, защото ви е неудобно. Всъщност това, че знаете с какво сте полезни и можете да го изречете няма нищо общо с хваленето – това е просто констативен факт, който може да промени живота ви за добро.

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
0
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top