Now Reading
Уроците на един футболен съдия за това как да се научим да не приемаме нещата лично

Уроците на един футболен съдия за това как да се научим да не приемаме нещата лично

Представете си, че приятел, когото сте поканили на кино, е отказал, защото има много работа, а после виждате снимка в Инстаграм, на която той (или тя) е на вечеря с приятели. Или пък ситуация, в която сте работили упорито по проект, горди сте с крайния резултат, но единственото, което получавате, е критика. А после, докато разказвате вкъщи за ужасния си ден, близкият ви човек превключва каналите на телевизора…

Всеки е бил в подобни ситуации, те са ежедневни. Чувстваме се ужасно, защото приемаме нещата лично. Чувстваме се обидени, наранени, игнорирани, предадени от другите. Това е, в което вярваме или по-точно в това вярва нашето его – вината е на другия. Нашето его смята, че другите трябва да ни вземат предвид. То смята, че винаги трябва да сме прави.

Но това е много изтощително и като разумни хора си даваме сметка, че е напразно хабене на енергия, но въпреки това не можем да приемем един прост факт: хората не мислят за нас така, както ние мислим за себе си.

Фредерик Имбо е футболен съдия и основател на организация, целяща да подобрява комуникативните ни умения. Ако има човек, който знае как да не приема нещата лично, то вероятно той е точно рефер. Винаги виновен за всичко и критикуван остро за всяко решение.

В неговата лекция TEDxMechelen Имбо предлага две стратегии, които демонстрира като две страни на една и съща монета.

1. „Не става въпрос за мен”. Когато приемаме нещата лично, сме убедени, че всичко се върти около нас и нашето его. Например, някой си гледа в телефона, докато правим презентация. Неприятна ситуация, все пак сме положили толкова труд, не ни ли дължат елементарно уважение? Но, ако си кажем, че не става въпрос за нас, можем да се замислим защо този човек си гледа в телефона – може би е получил важно съобщение, може би му е скучно, а може пък и да си води записки. Истината е, че не знаем защо си гледа в телефона. При всички положения това са неговите лични причини. Обръщайки перспективата, даваме място за разбиране, вместо за раздразнение. Което е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни.

Според Фредерик Имбо, 80% от мислите, които преминават през ума на човека, са негативни. Човек никога не мисли, че колегите го гледат, защото са впечатлени от новите му обувки. Автоматично приема, че го обсъждат или му се надсмиват. Така че се изисква много усилие и дисциплина, да коригира мисълта си и да признае „Не знам за какво говорят“.

Стратегията „Не става въпрос за мен“ е трудно изпълнима, защото нашите собствени несигурности я провалят много лесно – може би все пак наистина не ставам? Може би този човек се е залепил зад колата ми не защото бърза, а защото аз съм лош шофьор? Приемаме лично само неща, които докосват някакъв нерв. И това е моментът, за втората стратегия.

See Also

2. „Става въпрос за мен“ – признавайки че нещо ни наранява пред самите себе си, можем да го изречем и на глас. Да кажем на човека, който ни игнорира как се чувстваме: „На средата на разказа ми съм и ти превключваш каналите на телевизора? Изглежда така, сякаш не се интересуваш какво ти разказвам“. Като признаваме уязвимостта си, без да обвиняваме, даваме възможност на отсрещната страна да ни разбере.

Според футболни съдия умението да не приемаш нещата лично е въпрос на дисциплина и тренировка. Би било добре да започнем още днес.

Вижте цялта му лекция TEDxMechelen: 

What's Your Reaction?
Може и по-добре
0
Не ми допада
0
Става
0
Страхотно
0
Супер
1
View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

© 2020 Mindhire.me | All Rights Reserved

Scroll To Top