Тънката линия между честността и личния бранд

До не толкова скоро брандирането беше основно корпоративно. Днес личният бранд е дори по-важен от марката на компанията. Всички сме бранд, всички изграждаме имидж, защото сме наясно колко е важен той. Но доколко трябва да сме честни, докато изграждаме личния си бранд? Дали прословутата автентичност е толкова хубаво нещо, колкото на пръв поглед изглежда?

Представете си, че имате приятел, който ви пита дали му отива новата брада, която си е пуснал. Вие сте добър приятел и решавате да споделите, че изобщо не му отива, не добавя нищо нито към чара, нито пък създава някаква енигма около образа му. В същото време друг негов приятел му казва, че изглежда феноменално. Кой е по-добър приятел? Практиката показва, че хората не обичат честността и ще приемат комплимента много по-добре от критиката. Така че колкото и добър приятел да сте, ако отговаряте честно на въпроса, в крайна сметка вероятността да се съобразят с вашето мнение е почти нулева, а вероятността да се окажете враг е съществена.

Същото важи и за работата. Ако изграждате своята лична марка, трябва да сте успешни. Никой не е изградил личната си марка на базата на това какво не е, а на това какво е. А това предполага елемент на редактиране – не лъжи, а фокус върху определена позитивна нагласа, която ви представя в добра светлина. Хората реагират на тази редактирана версия на живота ви – на снимките, коментарите, интересите и историите, които разказвате, на хората, с които се събирате, защото не искат да съществуват в токсична среда.

Ако си казвате „както е“, ще загубите уважението на публиката (и клиентите си). Ще загубите личната си марка (репутацията си), а после и парите си. Да си постоянно „верен на себе си“ е изтощаващо и рано или късно ще ви докара до нервен срив. Личната марка е, като да подпишеш договор, но не с работодател, а със себе си. Не можеш да говориш лошо за работодател, ако работиш за него. Не можеш да разпространяваш клюки за него, и да казваш колко е некадърен и дори, когато си го напуснал, не е добра идея да споделяш на следващия какъв кошмар е било миналото ти.

Личната марка е позитивният начин, по който хората ни възприемат в професионалното ни „Аз“. Казването на истината не е съвсем естествено поведение за Хомо сапиенс – никой не харесва, когато на среща някой се изправи да си каже всички истини за това какво не е наред. По принцип малко хора харесват, ако чуват истини за явно неуспешни неща.

Ако започнете да казвате истината, пригответе се някои хора да спрат да ви говорят. Пригответе се за факта, че вашата среда ще се промени драстично и това се отнася както за истинските хора, така и за вашите „приятели“ в социалните мрежи. Когато казвате истината, е много възможно да обидите хората, а хората не искат да са обидени, искат да са окрилени. За да кажете „истината“ трябва да сте изключително близки с човека и да знаете от опит как би реагирал. Колегите ви по правило не се влизат в този списък от 2-3 души, между които е и майка ви.

Също така, ако имате труден ден и напишете пет статуса как светът се срутва, всички те ще изглеждат като на човек с депресивна психоза. Има такива хора, които постоянно се оплакват, за които постоянно някой друг е виновен и за които работа, компания, шеф, колеги са някакви чудовища. Изливайки всичко това, вероятно очаквате подкрепа, но реакцията ще е обратна – по-вероятно е да отблъснете хората, защото те не са терапевти и не знаят как да ви терапират.

Четейки и слушайки вашите истини, е възможно и да ги уплашите – представете си, че колегите ви са публика на театъра, за който не са си купили билет и трябва да гледат от балкона и да знаят последните клюки около мениджмънта без да могат нито да ви премахнат от кръга си, нито да ви подкрепят.

Да, ще се освободите. Казвайки истината си, ще излезете от златната клетка на личната си марка и ще започнете да изграждате нова, без никакви граници, а това значи, че ще ставате и все по-груби. Няма вече да се страхувате и притеснявате за впечатлението, за тона, дали угаждате на някой, дали ще загубите приятели, ако са ви останали изобщо. Ще сте доволни и спокойни, защото все пак ще има няколко души, които ще оценят нецензурираната ви версия, ще я намират за забавна и даже може да ви потърсят и за съвет. Но в професионалната среда брандът ви ще е на човек без комуникативни умения, досаден оплакващ се тип, който говори гадости за всички наляво и надясно. И това е бранд, но малцина е извел напред в живота.