Трябва ли работодателят да плаща за пътуване до работа?

Още миналата година, когато в Обединеното кралство започна облекчаване на мерките срещу Covid-19, премиерът Борис Джонсън заяви, че хората трябва да започнат да се връщат в офисите. Това обаче се оказа не толкова лесно и много компании въведоха различни примамливи варианти като четиридневна работна седмица, високотехнологична офис инфраструктура и т.н, за да привлекат служителите обратно. Един от големите проблеми, които се появиха обаче, е страхът за безопасността на пътуването до работното място, което, като се съчетае с удобството на домашния офис, прави  завръщането зад бюрото трудно.

Финансовата медийна компания Bloomberg реши да предложи на 20 хиляди глобални служители дневни пари за пътуване в размер на 75 долара и им даде възможност да решат как точно да ги похарчат. Тогава ръководителят на човешките ресурси в организацията Кен Купър заяви, че целта е хората да бъдат вкарани в комфортна работна среда, без да се налага да се замислят за „финансовата тежест на безопасното пътуване“. Компанията не коментира колко служители са приели предложението, но говорител потвърди, че „политиката за възстановяване на разходите за пътуване до работното място в момента остава в сила“.

„Факторите на привличане“ са тема, която занимава силно компаниите, като целта е да превърнат офиса във възможно „най-вълнуващо място“ по отношение на това как се използва пространството и как общуват служителите. Някои организации използват факта, че служителите им са се изтеглили в селски райони по време на пандемията, и мислят за новаторски начини да ги върнат отново, като например фонд за благосъстояние, който служителите биха могли да използват като сметка за усвояване на разходи, а ако служителят е отдалечен, да може да го използва за транспорт.

Идеята е, че финансови стимули могат да привлекат работещите обратно, звучи логично. Миналата година Totaljobs публикуваха проучване, според което средният лондончанин ще спести над 14 000 британски лири в течение на кариерата си, ако вече не му се налага да пътува до офиса. Същото направи и сайта за сравнение на цените Confused, където пък изчислиха, че пътуващите ще спестяват до 300 паунда на месец, работейки от вкъщи.

На пръв поглед изглежда, че покриването на разходите за транспорт до офиса ще стимулира завръщането и е добра идея, но от друга е несправедлива мярка, тъй като всеки служител пътува различно. Това може да доведе не само до поведенчески промени, но и до промени в плановете на компаниите какви хора наемат. „В миналото фирмите бяха в ужасна бъркотия заради служебните автомобили, където потенциалът за непредвидени последици и перверзни стимули беше огромен“, казва Греъм Паркхърст, директор на Центъра за транспорт и общество към Университета на Западна Англия. „По-рано се даваха различни нива на данъчни облекчения и ако поискахте много километри за работа, тогава можехте да вземете колата безплатно. Имаше случаи на хора, които организираха срещи на огромни разстояния, за да влязат в горното ниво до края на данъчната година. Това създаде наистина перверзен стимул.“

Очакването, че персоналът може да почувства необходимостта да пътува до работа, просто защото работодателят плаща сметката, може да изглежда примамлива, но ако опитът на Япония е нещо, което трябва да се вземе предвид, то платеното пътуване има потенциал да създаде нещо като пътуващ адски пейзаж. Страната е скандално известна с пренаселените спирки и претъпканите влакове, а според доклад от 2014 на Japan Times виновни са значителните квоти за пътуване до работното място – някои компании плащат до 90%.

В крайна сметка отговорът е не, работодателят не бива да плаща за транспорта на служителите, а трябва да измести фокуса си към подходи, които гарантират все по-гъвкава работа занапред с все по-малко хора, които влизат в офисите всеки ден.

„Фокусът трябва да бъде върху работодателите, които гарантират, че служителите им са оборудвани да работят от вкъщи – и разполагат с пространство – вместо да им плащат за влизане в офиса. Макар че това може да изглежда по-малко добре за по-широката икономика и транспортната индустрия, това е възможност за по-устойчиви практики.“, казва Джулиет Джейн старши научен сътрудник в Центъра за транспорт и общество (UK).