Трябва ли да обвиняваме гените за лошите ни навици?

Хората вярват в „гена на алкохолизма“ (и други зависимости), но всъщност такива гени няам. Повечето ни наследствени черти се определят не от един ген, а от няколко наведнъж. Например, само за цвета на очите ни са отговорни около 16 зони на генома ни. А при такива ситуации като тютюнопушене, алкохолизъм, наркомании, насилие ситуацията е дори още по-сложна.

За да разберат какво общо имат злоупотребяваащите с наркотични вещества например учените провеждат геномни изследвания, по време на които човешката ДНК се анализира изцяло с помощта на специално оборудване (секвенатори). Така са открити много гени, свързани с пристрастяванията към цигари, алкохол и наркотици. Но учените нямат единно мнение за това как и защо гените влияят на нашето поведение.

Някои смятат, че за вредните навици са виновни преди всичко гените, които отговарят за синтеза на хормони. Например, ако човек има ниско ниво на допамин, това го заставя да търси удоволствия, а това вече е предпоставка за злоупотреби например с психоактивни вещества. Други мислят, че гените са отговорни за определени черти от характера, които го правят уязвим към различни зависимости.

Гените ли са виновни за всичко?
Не. Освен тях личността, възпитанието, ориентацията на интересите, околоната среда, социалните условия, наличието на вредни вещества и др. влияят върху формирането на пристрастяванията и други вредни навици. Външните фактори играят приблизително еднаква роля в развитието на зависимостите. Има достатъчно примери за алкохолици и наркомани, които произхождат от благополучни семейства, защото са били в лоша среда в училище например, или са имали достъп до неограничени средства или родителите са ги игнорирали.

Децата повтарят съдбата на родителите не толкова заради гените, а по други причини. Например алкохолици и наркомани се отнасят зле с децата си, формират у тях стресови разстройства, психологически травми и вредни социални навици. А това са предпоставки за злоупотреби.

Генетичните и външните фактори могат да си влияят един на друг и да се усилват. Например употребата на кокаин активира ДНК маркери, които увеличават синтеза на протеини, свързани с чувството на удоволствие, а това усилва зависимостта.

Въпросът е, може ли да се влияе върху предразположеността към зависимости и вредни навици?
Не можем да влияем върху гените си, но рисковете за развиване на вредни навици намаляват, ако влияем върху външната среда. Добра среда, спорт, нови интереси и увлечения, внимание от страна на родителите и възрастните, положителни влияния от приятели, учители, колеги и даже съседи могат да повлияят при децата. Дори при възрастните смяната на външните условия и фактори повлияват – ако сте в компания, където се пие, ще пиете и ще провокирате генетичните си предразаположености. А ако се занимавате със спорт или хоби и си запълвате времето с полезни неща, всичко това може да снижи не само риска да развивате зависимости, а и трайно да се преборите с чувства като вътрешна самота, изолираност, липса на енергия. Всичко това може да намали тежестта на генетичния фактор поне наполовина.