Трябва ли да излезем от зоната си на комфорт?

Чували ли сте фразата „излезте от зоната на комфорт“? Сигурно поне хиляда пъти. Използва се от хора, които се опитват да мотивират публиката си към личностно израстване. Има ли обаче теоретична основа за „зоната на комфорт“ и заслужава ли си да излизаме от нея и докъде?

Зоната на комфорта е онова жизнено пространство, в което нивото на тревожност е най-ниско. В него човек се чувства сигурен, спокоен и живее рутинно – ходи на работа, решава стандартни задачи, яде обичайната храна, общува с познати хора и т.н.

Но едно и също действие за някой може да е стресиращо, а за други не. За един таксиметров шофьор да измине 500 км дневно е рутина, но може да изпитва стрес да сготви за вечеря. За жена му второто е рутина, а 500 км зад волана непреодолим стрес. Така че зоната на комфорт за различните хора е различна.

Теретичната основа на понятието се крие в пирамидата на потребностите на Маслоу. Според нея всички хора, съзнателно или не, се стремят към стабилност.

За психологическия си мир човек трябва да задоволи основните нужди – безопасността, стабилността и здравето са второто ниво от пирамидата, след физиологичното (хранене, размножаване). Но още преди Маслоу, през 1908 година двама изследователи – Робърт М. Йеркес и Джон Д. Додсън, провеждат проучване на производителността, което показва, че умерените стресови ситуации са изненадващо полезни. Те доказват, че има едно ниво на „оптимално възбуждане“, което насърчава производителността. Но това важи само до определен праг на тревожност и сложност, след който ефектът драстично спада.

Ето защо, за постоянно развитие е небходимо това „излизане от зоната на комфорт“ да е с малък контролиран заряд.