Три посоки, в които компаниите могат да подкрепят най-младите си служители още сега

Дългосрочният резултат от коронавируса е неизвестен, но докато непосредствените опасения за икономиката трябва да се решат днес, то работодателите трябва да започнат да обмислят бъдещето на работната сила, включително хората, които ще се присъединят към нея за пръв път. Това включва и Gen Z (родени след 1996 г.), които са в гимназия, университет или правят първите си стъпки в трудовия път.  Много от тях бяха първите потърпевши от съкращения, а тези в училище бяха затворени в домовете си – колективно това поколение преживява най-голямата травма след Втората световна война.

Събитията оформят поколенията.
Както отбелязва изследователският център Pew,  разглеждането на световни събития и други формиращи преживявания през обектива на поколенията, помага да се разбере как се формират възгледите на хората за света. Например военното поколение, след като преминава травмите от войната, споделя общи характеристики – патриотизъм, вяра в идеали, в правителствени решения, в пестеливост и мъдрост, породени от тежка нужда. За милиениалите тероризмът глобалната икономическа криза от 2007 година са събитията, които оформят нуждата им от по-сигурен свят и лична значимост. Днес, коронаврусът има особено силно отражение върху Gen Z – дълбоко се вкоренява страх от бъдещето. За една нощ те загубиха ежедневните си взаимодействия с хората в техния свят. Важни етапи като абитуриентски балове, спорт, ритуала на дипломирането могат да бъдат от решаващо значение за социалното и емоционално развитие, като всяко преживяване служи като обред за преминаване към следващия етап от живота, Тези маркери на жизнения цикъл на юношеството, които се очакват и споделят развълнувано, просто изчезнаха.

Как компаниите могат да подкрепят служители от Gen Z.
Ще минат години, преди да има достатъчно данни, за да се изчислят пълните ефекти на кризата в момента върху Gen Z. Но вече съществуват изследвания, които могат да помогнат на работодателите да научат какво трябва да очакват и как могат най-добре да управляват своите служители от Gen Z днес и в бъдеще. Посоките са три: развитие на умения, управление на стреса и изграждане на емоционална интелигентност.

Развитие на умения.
Сега, когато структурираното обучение на това поколение е затруднено и прехвърлено в домашни условия, на работодателите може да се наложи да развият по-голямо търпение с адаптирането на Gen Z към професионалния свят и да насочат по-голям ресурс към наставничеството и подкрепата между поколенията. Работодателите трябва да обмислят подходящи програми, за да улеснят прехода на Gen Z, например чрез преосмисляне на програми за ориентация, ранни задания и наставничество, фокусиращо се върху развитието на експертни познания, към подпомагане на новите служители да се интегрират в културата на работното място.

Управление на стреса.
От повече от десетилетие изследователите отбелязват тревожна тенденция – поколението Z e с по-високи нива на стрес, тревожност и депресия от другите поколения. Ако базовото ниво на Gen Z вече показва високи нива на стрес, какво ще бъде въздействието на тази пандемия по отношение на тяхната работа и кариера?

Повечето компании са наясно, че неадресираният стрес и безпокойство на служителите могат да доведат до отсъствия, текучество и понижена производителност. Но твърде малко компании са разработили програми за подпомагане на служителите си в подкрепа на психичното здраве. Сега е моментът те да адаптират съществуващите изследвания и добри практики към поначало по-високите нива тревожност на Gen Z, чрез групи за подкрепа, коучинг интервенции, които могат да повишат увереността и способността на индивида да успее и да намалят тревожността.

Емоционална интелигентност.
Емоционалната интелигентност, състояща се от самосъзнание, саморегулация, мотивация, съпричастност и социални умения, е критичен елемент на ефективното лидерство и може да бъде преподавана и научена. В тази област Gen Z предлагат както предизвикателства, така и възможности пред работодателите.

С прекъсването на живота, какъвто го познават, Gen Z преживяват и прекъсване на способността си да открият какво ги мотивира и вдъхновява. Поради това те ще се нуждаят от повече време, за да предприемат това самоизследване. Тази празнина може да бъде запълнена от програми, които подпомагат изграждането на емоционалната интелигентност още от самото начало на кариерата им. От друга страна, това поколение е свидетел и на страданието и болката на приятели, близки, пострадали по време на пандемията и от тях се предполага, че ще са по-чувствителни към емоциите на другите в работна среда. Което е огромен шанс, подпомагайки ги, работодателите да ги превърнт в следващото поколение големи лидери.