Три опасни модела на мислене, от които никой няма нужда

Фоновите ни мисли могат да са както много полезни, така и много вредни, а сред вредните има поне три мисловни модела, които пречат на живота ви:

Следвате правилото „Всичко или нищо“.
Това правило кара човек да вижда ситуациите в крайности без никаква златна среда. Стандаретн пример за такъв модел на мислене е „Ако се проваля, съм провал“. Този принцип се появява, защото хората са възпитавани в това, че трябва да се достигне максимума на нещо, за да стане то част от живота и да получите билет за щастието. Но истината е по средата. Ситуациите не могат да се опростяват до радикален подход като „Всичко или нищо“, а и много рядко този подход решава проблемите.

Генерализирате.
Това е също начин да се изведе ситуацията до крайност, като я превръща в глобален модел. Наприемер ако сте имали критики и въпроси по време на презентацията ви, може да заключите че следващата ви презентация ще бъде провал. Правилното поведение е да се приеме, че миналите неуспехи не определят бъдещето, да промените начина си на мислене и да изоставите този непродуктивен модел на обобщенията в полза на начини за преодоляване с конкретни стъпки и действия

Не приемате положителни оценки и комплименти. 
Хората с по-ниско самочвуствие никога не дават „кредит“ на себе си, дори когато са хвалени и поощрявани. Те дори да са свършили страхотна работа, винаги ще кажат „О, заслугата не е моя“. Неспособността да се приемат комплименти е една проява на този мисловен модел, например „Е какво толкова съм направил, това всеки го може“. Ако страдате от такова самоподценяване, трябва да положите съзнателни усилия да го преодолеете. Един начин е да записвате успехите си. Или да излезете на светло със споделянето им в социалните мрежи, изобщо действия, които ви изваждат от зоната на комфорт и с течение на времето ще се научите да се оценявате и да приемате положителните оценки за способностите си.