Топ 3 на гъвкавите умения, които работодателите ще търсят

С все още неизвестни последици от пандемията, става все по-ясно, че някакъв тип хибриден модел на заетост между офиса и дома ще е важен както за служителите, така и за компаниите, а това означава, че новите начини на работата ще вървят ръка за ръка с нови умения, изисквани от кандидатите.

В доклада на Световния икономически форум за 2020 г. „Бъдещето на работните места“, където са споменати ключовите умения за бъдещия успех на работното място, над десет са меки умения. Най-важните сред тях са емоционална интелигентност, лидерство и социално влияние и поемане на инициативата.

Емоционална интелигентност.
Емоционалната интелигеност  е умението да се възприемат, управляват и регулират емоциите и тя може да бъде развита. За виртуалното общуване това е важно, защото липсват сетива на разбиране в комуникацията и човек трябва да обръща допълнително внимание на тон, да обяснява контекст и др. Развиването на емоционалната интелигентност е важно и за да разбираме как действията и поведенията ни влияят на другите, да разбираме собствените си емоции и да не позволяваме емоционално отвличане, да включваме емпатията в разговори и се фокусираме върху яснотата на обясненията и комуникацията, за да протича гладко.

Лидерство и социално влияние.
Лидерите надхвърлят официалните длъжностни описания. Израстването на човек в лидер е личностен процес, при който той развива силните си страни, управлява слабостите си, научава се да влияе върху другите по уникален само за него начин, носи енергия на положителна промяна. Има родени лидери, но лидерството също е умение, което се учи – това е способността ни да влияем на хората, разбирайки ги. Лидерът все по-малко е „началник“ и все повече човек, който увлича екипа да поеме контрол, да работи заедно и да поддържа взаимно енергията, която го води към успеха.

Поемане на инициативата отвътре.
С все по-бързи технологии, старите начини на работа и поддържане на статукво може да е пагубно за компаниите. Те се нуждаят от екипи от хора, които могат да мислят творчески и да поемат инициатива за иновации в рамките на ролята им.

Това „вътрешно предприемачество“ ще бъде много търсено умение – вътрешният предприемач е човек, който поема отговорността за нововъведения в рамките на организацията. Умението може да се изгради, защото зависи много от непрекъснатото наблюдение на процеси, тестването и задаването на въпроси как можем да направим нещата по-добре. Това разбира се означава и работодателите да променят старите парадигми на вертикалните йерархии и да подпомогнат служителите си да се чувстват комфортно в зоната на поемането на инициатива и генериране на идеи без страх от отрицатални последици.