„Ти нали не работиш…“ – ставаш ли за домакиня?

Първо и най-важно – домакинските задължения са истинска работа, за която никой не плаща и не казва благодаря. А образът на домакинята е на жена с грим и пеньоар, която по цял ден се развява в кухнята.

Попкултурата и рекламите са се погрижили с десетилетия да възприемаме домакинята като жена, която е натоварена по забавен начин. Всяка пере, простира и мие чинии в перфектен вид и ухилена до ушите. А новият обезмаслител за фурни само добавя още един нюанс към цялото това щастие.

Само че това няма нищо общо с реалността и всички го знаем, само че продължаваме да купуваме тази идея – че домакините са едни щастливки без шеф и натоварване. Истината е, че много жени, които си „стоят вкъщи“ и са домакини се чувстват нещастни, и дори преминават границата, отвъд която имат нужда от помощ.

Синдром на домакинята

През 1963 година Бети Фридан в книгата си, която се превръща в икона на феминизма – The Feminine Mystique – използва за пръв път този термин. Това е време, в което в Щатите маркетолози, политици и журналисти от десетилетия поощряват култа към домашния живот. Според него майката (домакинята) е постигнала пълното щастие жена – мъжът й прави кариера, а тя лети из къщата, оправя леглата в разкошна рокля и отглежда червенобузи, чисти, послушни и усмихнати дечица. Вечер, когато Той се прибере от работа, тя е сервирала вечерята, децата разбира се спят, и е готова за влизане в ролята й на „домашна любовница“.

По някаква незнайна причина обаче „щастливите домакини“ започват да бият рекордите по преумора, мигрена, депресия и самоубийствени мисли, между които се прокрадват и такива като дали изобщо са господари на съдбата си. Личните лекари регистрират сериозен ръст на домакини, търсещи помощ и отначало оплакванията им не се взимат сериозно, а проблемите им се разглеждат избирателно – като нещо, което може да се реши с купуването на нов домакински уред. Тогава сп. Redbook създава рубриката „Защо младите майки се чувстват в капан“ и получават повече от 20 хиляди отговора на читателки, които са събрани в книга, с което започва обществен разговор за мястото на жената в съвременния свят.

Състоянието, от което страдат домакините, така и не получава официално име, нито е включено в медицинската или психологическа литература, но лекарите го признават – хората, които са напълно отдадени на грижите на дома и родителството изпитват големи трудности, което се обобщава в неофициалното понятие „синдром на домакинята“. В него се включват симптоми, свързани с дрепесия като тъга, гняв, тревожност и тревожно разстройство, чувство за отчаяние. Свързани с това са хранителни разстройства, страх от напускане на дома и крайни явления като агорафобия. За признаци на синдром на домакинята могат да се смятат и апатия, чувство за безполезност, наднормено тегло, неспособност да изпитваш радост и др.

В крайна сметка домакините имат 80% дял от изписаните антидепресанти на жени.

Въпреки че от 60-те години на миналия век е минало много време, а нашия политически и социален път е различен от американския, то проблемът е актуален за всяко общество. Някакъв прогрес има – някои държави обмислят минимални заплати за домакини, други са въвели доброволни пенсионни осигуровки за домакини, но по същество този труд остава неплатен и по този начин възприеман като безсмислен. Работещият човек получава пари срещу труда си и ако се справя добре със задълженията си, човек бива поощряван, хвален и се издига в кариерата си. Домакините не получават нищо от това.

Най-големият проблем на домакинския труд е, че той никога не свършва. А труд, който никога не свършва, не носи удовлетворение. Това е изключително деморазлизращо и може да лиши човек от желанието да живее.

Освен това в повечето български семейства жените имат абсолютно всички домакински задължения и дори с появата на много уреди, улесняващи домакинската работа,  тя отнема много време и много усилия. Добавяме и т.нар „невидима работа“ – това са много малки неща, които не са трудни (колко е трудно да поръчаш нова дреха на детето по интернет, да направиш резервация или списък за пазар или да се обадиш на лекаря), но те отнемат време. Постоянен поток от десетки такива малки „задачки“ гарантирано не позволяват на човек да се отпусне за миг, в противен случай някой ще остане без подарък за Коледа или без храна през уикенда. Към невидимата работа се причисляват обаче не само организационни функции като например поддържане на семейното счетоводство и деловодство, но и важни емоционални услуги – от майката/домакинята се очаква да може да успокоява плача вкъщи, да подкрепя разочарованите, да създава приятна атмосфера, като не се очаква тя самата да я натоварва с нейни проблеми. Това е сериозен емоционален товар.

И докато маркетолозите до ден днешен се опитват да представят домакинята като някаква весела фея, то в реалността домакините са възприемани като глупави жени без амбиции, които по цял ден гледат Гала и турски сериали и ги третират с пренебрежение. Работата им не е „истинска“ и твърде често чуват въпроси като „А ти какво правиш по цял ден вкъщи?“

Какво да правиш, ако си домакиня и се чувстваш зле?

На първо място трябва да установиш дали тази роля е подходяща за теб по принцип – има жени, които се чувстват добре и удобно в статуса на домакиня и майка и е много възможно да се чувстваш така, защото няма нищо по-естествено от това да обичаш и да се грижиш за хората, които обичаш. Освен това в повечето случаи домакинската роля е принудителна – оставаш си вкъщи, защото няма място в детската градина, например. А може и да е напълно осъзнат избор между това да се разкъсваш между служебните си и домакински задължения, които погрешно се приемат като по-леки.

Но ако се чувстваш все по-потисната, тъжна, ако си задаваш въпроси за смисъла, си струва да помислиш за това как да разшириш духовния си свят и да разнообразиш ежедневните рутинни задачи с вдъхновяващи теб и само теб дейности. Хоби, допълнително образование, курс, намиране на социален кръг от други жени със сходно мислене и дори почасова работа.

Домакините милениали

В бъдеще все по-малко ще има домакини като по учебника от XX век. Домакините милениали и тези след тях ще се движат именно от това кое в кой етап от живота им е подходящо за тях. Все повече жени ще правят временни избори, напълно откъснати от търсенето на идеала и етикета на перфектността.

Ключът към преодоляването на „синдрома на домакинята“ е именно там – формулирането на принципи, според които живот в удобен режим на работа и домакинство е от полза първо за личността, а после за останалите.