“Така ли съм написал?“ и други фрази, които не трябва да казвате по време на интервю

Интервюто за работа не е естествен разговор. То трябва да протече по възможно най-естествен начин, но при този вид общуване едната страна, особено в началото на процеса, трябва да се докаже пред другата като потенциален качествен служител. Това означава не само добра подготовка, но и граници на откровеност и недомислие, които не трябва да се прескачат. Примерите са много. От „Извинявам се, че закъснях“ (просто не закъснявайте!) до поне още 9 такива:

 „Всичко съм написал в СВ-то.“
Интервюиращият може да задава въпроси, чиито отговори се съдържат в СВ–то ви. От една страна иска да създаде по-широка представа за опита, знанията и уменията ви, но от друга може да не е имал време да прочете задълбочено кандидатурата ви. Особено в по-големи компании и места, където кандидатстват много хора, мениджърте по наемане имат на разположение секунди за разглеждане. Да подчертавате, че някаква информация вече е написана, означава, че не разбирате смисъла на разговора и обвинявате потенциалния си работодател в небрежност и мързел.

 „Така ли съм написал?“
Преди всяка отделна кандидатура за работно място, трябва да опреснявате и адаптирате СВ–то си. Ако не го правите, сте изложени на риск да не помните как сте формулирали изобщо кандидатурата си и да направите много лошо впечатление.

„Сега ми дават…“
Обсъждането на заплатата е деликатен момент, естествено е да разчитате че с новото място ще увеличите доходите си. Ако обявите текущата си заплата, това е отправна точка за работодателя и всичко повече ще ви устройва. Но това не е най-добрият начин да преговаряте за заплата – направете проучване, за да се приближите до някакво число, преценете какви са нуждите ви и споменете по-високо число, така че да имате поле за преговори.

„Каква е заплатата?“
Най-просто казано на първо интервю работодателят избира, а на второто кандидатът избира работодателя. Обсъждането на заплащането става, когато и двете страни са разбрали, че си пасват. Ако хвърлите въпроса за заплатата твърде рано, това значи, че само тя ви интересува. Не е добра стратегия.

 „Шефът ми беше идиот, който не ме оценяваше“.
Никога не се оплаквайте от бивш работодател на потенциален такъв. Първо, специалитът, който ви интервюира не може да знае кой е крив и кой прав в дадена ситуация, не е арбитър. Второ, веднага би се запитал дали, след като напуснете евентуално компанията им в бъдеще, няма да говорите грозни неща за тях на следващото място.

„Само да вдигна за момент.“
Освен, ако не държите куфарчето с ядрените кодове, да вдигате телефонно обаждане по време на интервю е груба грешка. Не само на интервю, а по принцип на срещи, дори с приятели и близки, трябва да сте усвоили основните правила за учтивост, в които такива прекъсвания са проява на лош вкус и неуважение.

„Нямам претенции, както решите“.
Подобни фрази показват не толкова готовност, колкото безразличие и липса на интерес. Съветваме ви да показвате ангажираност – знайте какво искате и в каква посока трябва да се развивате.

„Редовно пичвах предложения за уоркшопи и трейнинги за тиймовете в коуоркинг спейса“.
Не е добра идея да използвате прекалено много заемки от други езици в речта си. От една страна това говори за съществена неграмотност и неспособност за изразяване, и мързел, от друга е добре да не тествате интервюиращия за жаргонните му познания. Опитайте се да говорите книжовно и ако наистина има понятие, което няма аналог в класическия български, тогава го употребете спокойно.

„С какво се занимава вашата компания“
Трябва да сте готови с въпроси и вие към интервюиращия, но с точни такива. Например се очаква, че след като сте вече на мястото, знаете с какво се занимава компанията, прочели сте основното в уебсайта им, разгледали сте новините, блога (ако има) и имате нужда от допълнителна информаця като работна среда, организация на труда и др.