Стига със синдрома на самозванеца, да поговорим за синдрома на отличника

Много често срещаме понятието „синдром на самозванеца“ и сме дискутирали темата няколко пъти. Но има един не по-малко интересен (и потенциално вреден) синдром, който остава в сянка – синдромът на отличника.

Синдромът на отличника е убеждението, че идеалът е достижим. Този перфекционизъм води до хронично недоволство и тревога. Особено характерен за хората от поколението „сандвич“ (40-60 години), които са притиснати от очакванията и изискванията на съседните поколения.

По принцип перфекционизмът и отдаването на значение на оценката на другите не са нещо лошо. Успешните хора се стремят напред, поемат отговорност за грешките си и се вслушват в констурктивна критика. Те довеждат работата докрай, не са нарцистични и с тях се живее и работи спокойно, защото са надеждни и лоялни. Проблемът е, че в сянката на този стремеж да си винаги отличник, се крие неувереност, самокритика и страх от разобличаване („Ако знаеха, какъв съм всъщност, нямаха да искат да работят с мен и щяха да видят че съм гол като в приказката на Андерсен“). Когато синдромът на отличника се задълбочи като черта от характера, човек не само че не вярва в победите, но и ги омаловажава, защото според него те бързо се амортизират. Тази нагласа като двигател задава следващата летва за справяне и подобряване, а това е вредно, защото недоволството от себе си става хронично – човек не поставя стремежите си върху здравословна основа.

Разбира се, както много други вътрешни състояния и синдрома на отличника може да се преодолее. Той не е болест (затова се казва синдром), но потенциално може да доведе до по-сериозни проблеми (и дори болести).

Първата стъпка в преодоляването на този синдром е да се вслушате в гласа, който ви казва, че сте недостатъчно перфектни. Да, така е. Винаги има какво още да се направи! Нормално е, когато наистина разберете, че не сте перфектни да изпитате дори страх. Но вместо да потъвате в отчаяна самокритика, от вас зависи да повишите самочувствието си и да реагирате по-спокойно на факта, че сте несъвършени.

Спрете да работите върху постоянните подобрения и желанието си да се справяте с всичко за шест. Освен, ако не сте неврохирург например или пилот, и още няколко роли, където наистина се изисква постоянно усъвършенстване и перфекционизъм, то можете да избирате своите битки.

Човек, който страда от синдром на отличника, трябва да работи върху самочувствието си, да се фокусира върху успехите, които е постигнал, и да спре да приема постигнатото като преходно и незаслужаващо внимание – с други думи върху ниската си самооценка. Спрете да говорите за себе си негативно, например: „Благодаря, не съм направил нищо особено“, когато е очевидно, че вашите приноси движат бизнеса напред. Спрете да говорите с „ние“ за всичко, за да не се отличавате и от страх, че ще ви разобличат като неспособни.

Дайте си право да правите грешки, това ще ви направи по-добри и щадящи себе си. Когато разберете, че никой не сте убили и в крайна сметка нищо фатално няма да се случи, ако допуснете грешка, ще станете по-възприемчиви към недостатъците и слабостите си. Хората са привлечени не от хроничните отличници, а от емпатични и стъпили в реалността колеги, приятели, родители. Няма идеални хора, а идеалите са непостижими. Да сте „достатъчно добри“ е всичко, което можете да направите.