Провалът като ключ към успеха

Никой не иска да се проваля, повечето от нас полагат всички усилия да избегнат всякакви рискове от провал. Но провалът не е нищо друго, освен още една стъпка в живота, която ни води към това, което искаме да правим след това.

Не всичко, което правим, се случва така, както искаме. Избягването на рисковете ознава да се изолираме и да не си позволим никога да разгърнем потенциала си. И всъщност самият провал не е проблем, проблемът е страхът от провала.

„От провалите научих повече, отколкото от всички успехи в живота си“. Провалът е учител и е по-лесно да се учиш от него – провалът дава възможност човек да анализира случилото се и да направи нещо по въпроса. Дори някои фактори да изглеждат извън начия контрол, все пак можем да помислим дали не можем да намалим влиянието им и как да придобием по-голям контрол върху тях.

„Не съм се провалил, просто намерих 10 хиляди начина, които не работят“. Това е мисъл на Едисън. Когато се провалим, след това използваме това, което сме научили, ставаме по-устойчиви и упорити. А колкото по-упорити сме, толкова по-малка е вероятността да сме емоционално засегнати, ако не се получи това, което сме очаквали. И тези провали дават по-добра перспектива към това, което трябва да се направи, всеки неуспешен опит е ново преживяване и води до нова настройка на усилията ни.

„Знаех, че ако се проваля, няма да съжалявам, но знаех, че единственото, за което може да съжалявам, е, ако не опитам“ (Джеф Безос). Ако нещо си заслужава, то вероятно ще отнеме време. Така че трябва да приемаме очакването за значителни усилия – докато не опитаме, няма никога да разберем. И дори, ако не се получи, няма да кажем, че не сме пробвали.

Кога е време за „провал“?

Ако не се страхуваме от провал, това ни дава още една ценна способност – да можем да разпознаем кога е време да се откажем от определена цел и да поемем по друг курс на действие. Постоянството еважно и никога не бива да ставаме хора, които просто се отказват при първата трудност. Но с времето ние или нашата цел може да са се променили, тази цел може да не е актуална повече. Може би нашите умения и таланти са приложими за друго място вече. Човек, който не се страхува от провал знае, че не може да прави едно и също нещо отново и отново, хранейки празни надежди за различен резултат. Ако сме дали всичко от себе си без разултат – време да променим това – и не бихме го нарекли „провал“, а здрав разум къде да насочим енергията си.

Провалът е важна част от живота, всеки, който се обръща назад във времето, вижда моменти, когато изборът, който не е бил успешен, е помогнал, за да се прецизира подхода и в крайна сметка го е довел до по-добър резултат: „Всяко зло за добро.“

Започнем ли да гледаме на провалите като възможности за учене, да използваме уроците и да направим стъпки в следващата посока, провалът изглежда не като бедствие, а като ключ към успеха.