Очаква ли се от хората без деца да работят повече?

Една статия на BBC наскоро разбуни духовете – в нея Лео Рамирес, служител в компания за кранове във Флорида, САЩ споделя своите разочарования на 47-годишен служител без деца.

Рамирес е свикнал да стои до по-късно на работа с думи като „Хайде, Лео, знаеш, че ако имаше деца или нещо друго, щяхме да ти дадем допълнителното време, от което имаш нужда.“ И все пак, когато Рамирес се жени по-рано тази година, мениджърите му не му дават два часа в петък преди уикенда на сватбата му. Рамирес е съпричастен към нуждите на родителите: „Това, че трябва да отида на зъболекар, никога няма да е толкова важно, колкото че нечие дете е наранено, напълно го разбирам“. Той дори с радост работи по празници, за да имат колегите му с деца семейното си време. Проблемът е, че е повикван да работи и през уикенди, когато е ред на колегите му да го направят.

Много служители без деца могат да разкажат подобни истории. От една страна разбират, че колегите им имат значително по-предизвикателен ден и жонглират между работата, родителските отговорности, семейството. Но в крайна сметка работодателите са тези, които трябва да гарантират балансираното натоварване и зачитането на баланса между професионалния и личния живот на всеки, така че да не се заражда негодувание и разделение въз основа на това кой е родител и кой не.

В много страни расте процентът на хората без деца. ББС дават за пример жените в Англия и Уелс, където през 2018 година 45-годишните са имали два пъти по-малка вероятност да имат деца, в сравнение с технтите майки. Подобна е ситуацията и в САЩ.

Но въпреки нарастващия им брой и очевидното предимство, че имат повече време, което да посветят на кариерата си, хората без деца все още се чувстват изправени пред определени бариери на работното място. Например, че растат по-бавно в кариерата и заплащането си, защото мениджърите им смятат, че само работещите родители се нуждаят от допълнителни пари. Друг проблем са гъвкавите условия, които често се предлагат първо на родителите. От хората без деца се очаква да поемат задължения по време на празници, да стоят по-късно на работа, защото се предполага, че те нямат ангажименти и техните са по-малко важни. Скорошно дело във Великобритания за дискриминация (отхвърлено през август) подчертава точно такъв случай: адвокат отказва да се премести в централен офис на компанията, поради лични причини. Нейният мениджър отговаря: „Какви лични причини? Не си омъжена, нямаш деца и нямаш гадже!“’

Като цяло очакването е, че работата трябва да се свърши и неявното пристрастие е, че причините за невъзможност, свързани с деца, са по-валидни. Понякога това очакване е изрично, а друг път натоварването се премества по по-фин начин – хората просто приемат например, че някой просто трябва да остане да работи до късно или да заключи магазина и това не е колегата с дете.

Скритият натиск върху хората без деца има конкретен ефект – много хора приемат, че заниманията, взаимоотношенията, отговорностите на техните колеги не-родители са тривиални в сравнение с техните. Това може да накара служителите без деца да крият живота си извън работа и дори да се срамуват – въпреки, че има много такива, които работят например като доброволци и се грижат за други хора. Дори прости коментари, предполагащи, че повечето хора имат семейства и деца, могат да „ужилят“, като карат не-родителите да се чувстват невидими и непълноценни.

Рейчъл е 33-годишен старши креативен директор в отдалечена компания в Барселона и няма деца. Тя споделя, че от хората без деца се очаква да са по-достъпни: „Дисбалансът на натоварването беше най-очевиден в личните часове. Забелязах фини пристрастия като срещи, приключващи навреме, за да може родителят да вземе детето си от училище, но не и когато бездетен служител има ангажимент“.

Иронията е, че цялата тази ситуация пречи на не-родителите и хората, които още нямат семейства, да ги създадат, а това е голям проблем за хора, които не искат да живеят сами и се опитват да развият отношения, но са възпрепятствани да развият партньорства, защото на тях се гледа като на служители, които ще са винаги на разположение. Същото важи и за служители, които се борят с безплодие и се нуждаят от гъвкавост, но мениджърите им не проявяват разбиране.

Крайният резултат от всичко това е, че хората или прибягват към малки хитрости, или се възмущават и приемат политиките на работното място за несправедливи. С времето гневът расте.

Един от вариантите да се премахне натискът върху служителите, е да не се оправдава нуждата им от допълнително време и почивка. Например в компанията на Рейчъл са приели, че ако някой има нужда от това да е офлайн от 15 до 16 ч. например, не е необходимо да бъде обяснявана причината за това. В телевизионната индустрия, където се очаква предизвестие за отсъствие с много часове предварително, това работи – просто никой не се чувства длъжен да споделя родителския си статус като причина да излезе по-рано или да отсъства.

Фирмената култура е от изключително значение, а пандемията показва, че добрите мениджъри не бива да претоварват персонала си, независимо какви са семейните му обстоятелства. Освен това напрежението не е между не-родители и родители: „Постоянно, във всичките ми изследвания не се е случвало бездетни служители да се възмущават от колегите си родители, те не смятат, че родителите заслужават по-малко. Те просто смятат, че проблемът е в техния психологически договор с организацията“, казва Кристал Уилкинсън, преподавател по управление на човешките ресурси в Manchester Metropolitan University във Великобритания, която се фокусира върху семейството и благосъстоянието на работното място и е изследвала служители, които живеят сами. Може да звучи опростено, но просто правилното слушане е началото на всичко.

„За тази група не се мисли“, казва Уилкинсън за работници без деца, които често са благодарни дори само да бъдат попитани за техния опит и мнение. „Може би не можете да приемете всичко, което искат, но по някакъв начин се съобразявайте с това, което можете, помислете за това и им дайте право, ако не можете “, казва Уилкинсън за желанието на не-родителите да бъдат чути. „В крайна сметка става дума за комуникация – и в края да има справедлив процес.“

Последвай ни в Instagram: