Нормално ли е да се страхувам да отида на работа?

Много хора са се чувствали по този начин в някакъв момент от трудовия си живот. Не ти се става, не искаш да отидеш на работа, тревожиш се и мислиш какви неприятности пак ще те връхлетят.

Истината е, че това е нормална реакция, когато човек е в неподходяща среда, но това, че нещо е нормално, не означава, че трябва да бъде просто приемано. Без да се задълбочаваме в по-дълбоките последствия за психическото ви (и физическо) здраве от търпенението да живеете живот, изпълнен с тревожност и несигурност, има някои стратегии, които ще са ви от полза, ако и днес едва сте санали от леглото за работа и няма как просто да напуснете от 1 януари.

1. Намерете източника на страха си.
Ако не разбирате какво точно ви тревожи и кара да се страхувате, няма да можете да се справите с това състояние. Може да са много неща – токсичен шеф, конфликти с колеги, твърде рутинна работа, заплащане или нещо съвсем друго като пътуването, например. Запишете си причините, може да е нещо, с което можете да се справите лесно. Не можете да очаквате работата да е „цветя и рози“ през цялото време, но трябва да имате ясна посока как да реагирате, но само ако знаете откъде идва проблемът.

2. Приемете, че няма да сте перфектни.
Много хора се страхуват, че не са перфектни служители и ако не свършат някоя работа идеално, ще бъдат уволнени. Но не съществува перфектна система, фабрика, офис, където да работите. Истината е, че колкото и високо да е заплащането ви, може да е по-високо, колкото и добри да са колегите, винаги има по-добри от тях, колкото и разбиращ да е шефът ви, винаги може да има по-добър от него/нея. Това, към което трябва да се стремите не е съвършенството, а адаптацията. Съвършенството е за съвършените хора, а такива няма. Мислете за адаптацията си и за това как да подобрявате работата си и работната среда. Нищо друго не се иска.

3. Мислете за работата като за учител.
Работата постоянно ни дава жизнени уроци и ни изгражда като личности и професионалисти. Просто не винаги си даваме сметка за това. Обикновено, когато човек започне да прилага наученото на следващото място, го разбира – например, че бившия шеф с неговите непоносими изисквания, го е направил перфектният администратор, който за нищо на света няма да пропусне срок или да остави двоен интервал в документ. Ако използвате приживяванията си на страх като учител и си давате сметка, че всеки опит ви учи на нещо, това може да е начин за справяне със страха.

Седнете и си направете план – от какво се страхувате, има ли начин да преодолеете тези страхове, ако няма, колко време още ще ги търпите и междувременно какво правите, за да търсите ново, по-подходящо място за себе си. Не чакайте „чашата да прелее“ или да сте в бърнаут, защото това е най-лошото, което можете да си причините. Извадете един бял лист, направете анализ и съставете план за действие още днес.