Ново изследване доказва как стресът на работното място влияе върху личността

Съвсем както може да се очаква, стресът на работното място не води до нищо добро. Но съвсем  ново изследване на университета на Илинойс обяснява и как точно този стрес води до промяна на личността.

В рамките на изследването учените изучават въздействието на различни стресови ситуациии върху т.нар „голяма петорка“ черти от характера на човека: добросъвестност, доброжелателност, невротизъм, отвореност към преживявания и екстровертност. Сред тези черти, под въздействието на стреса, невротизмът претъпява най-големи промени, въпреки, че са възможни и ефекти върху другите четри черти. Невротизмът може да доведе до сериозни проблеми, включително прегаряне и клинична депресия като ситуацията може бързо да се влоши, защото, когато човек е подложен на стрес, става по-невротичен, което пък покачва чувствителността му към стрес и така кръгът се затваря. В работата това означава, че човек е постоянно уморен и трябва да балансира тази умора с безпокойство.

Промените в тази черта от характера се проявяват доста бързо – изследването установява и, че след само 4 седмици започват личностни промени.

Трябва да имаме предвид обаче, че не всеки стрес има негативен ефект върху хората. Стресовите ситуации се разделят на предизвикателства и заплахи. При предизвикателствата трудността се преодолява и това в крайна сметка води до положителен резултат. Например, изпълняваш задача в кратък срок и получаваш бонус. Този вид напрежение е ограничено от времето и в края  справянето с него е лесно. Но вторият вид – заплахата – има негативен ефект. Това състояние, ако продължи дълго предполага постоянно напрежение без почивка и награда. Резултатът е нещастен, невротизиран, неудовлетворен и емоционално нестабилен индивид.

Хроничният стрес на работното място може да има дългосрочни последици. Проведени са и епигенетични изследвания (т.е как околната среда влияе върху генната експресия) и, за съжаление, стресът влияе върху експресията на ДНК. А това означава, че той се предава и към потомството.

След като знаем това, как да се предпазим?

Учените смятат, че отговорността за намаляването на стреса е на мениджмънта, който трябва да създаде условия за успех и признание на техните служители. Но, ако човек не е готов да повери емоционалното си здраве на шефовете си, има начини за справяне. Например, единият начин на защита е да гледате на проблемите като на предизвикателства, не като на заплахи. Това, ако е възможно, променя матрицата на мисленето и ако може поне някои от задачите да се възприемат така, то ефектът на намаляването на стреса ще е забележим бързо.

„Почти всяка работа е постоянно предизвикателство за служителите и е невъзможно да се избегне, а и не винаги е необходимо“, казва Смолфийлд (един от авторите на изследването). – Имаме нужда от тези предизвикателства, за да се стремим към по-добро и повече. Проблемът възниква, когато стресът вече не е здравословен и работата се превърне в неустоима, неконтролируема или безсмислена рутина. „